Очакване
Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! А тя трепереше като лист и на всичко отгоре и личеше. За миг си помисли, че двамата могат да спретнат невероятна клоунада – Палячо и Арлекина, сигурно щяха да обират овациите по големите циркови арени и поне така щяха да се чувстват в свои води. Тази мисъл малко я разведри, тя срамежливо се усмихна и издайна руменина обля лицето й.
В този миг „Клоунът” срещу нея също имаше своите терзания. Беше свикнал да го отблъскват и самия факт, че седеше с нея в този ресторант, му идваше в повече. Постоянно правеше гримаси, за да прикрие неловкостта си. От време на време препрочиташе менюто, но „особените“ цени не му даваха мира. Трябваше да има край тази неловка среща. Знаеше, че не е роден за такива работи. Блуждаещият му поглед за миг се отклони и се зачете във вестника на господина до тях. Прочете виц и това вероятно идваше като спасение. Неловката тишина се процепи от: Гърления му басов смях: „Ха-ха-ха“.
Всички извъртяха поглед към тях. За да го спаси от неловката ситуация и тя кокетно се разсмя: „Хи-хи-хи“, а смехът й прерасна в нещо друго. Вероятно трябваше да го предупреди за своите малки недостатъци, но сега беше късно. Смехът й прерасна в кикот, който може да се представи като триене на десетки метални тела едно в друго. Смехът й ставаше все по-неконтролируем и пронизителен. Хората запушваха уши и една по една масите се освобождаваха.
Накрая останаха само тя, той и група ядосани сервитьори. А, може би идеята за тандема Палячо и Арлекина... не беше толкова лоша. Трябваше да го обсъдят...
Благодаря Дон Бъч...
Супер е. Материал за късометражна комедия на абсурда.
