Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Такива жени като нея по правило изобщо не го забелязваха.
Когато го попита дали може да седне, гърлото му вече беше пресъхнало, а забравената цигара в ръката му напомни за себе си, чак когато опари пръстите му. Усмихваше се, докато сядаше на стола срещу него, но очите ù оставаха някак пусти и сурови. Друг път не беше виждал подобни очи - бледо сиви, с цвят на стомана, и също толкова студени. Очи на убиец, помисли той.
Очакваше, че това рано или късно ще се случи. Знаеше, че жена му от години прави опити да го убие. Смяташе го за жалък неудачник, чийто по-осезателен принос за семейството би могъл единствено да бъде неговата смърт, последвана от изплащането на застраховката му живот. Лично тя беш ...