Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път
немирният разумен хаос?
И търси брод, и този път,
през онова, което случва се за първи път.
Красив е в стъкления свят
на шепота и този полет. Подобно песъчинки
думите летят, засяват сред полето
очакванията на Този и на Онзи Ден… ...