Опоетизиран скандал
- Къде беше бе, пияна свиня?!
- Що си са развикала ма, ж-жина?
- Я се виж на що приличаш!
- Нищо де! Ти нал’ си ма обичаш?
- Да те обичам ли? Как пък не?!
- Хайде де – мъжот ти съм, макар прасе...
- Ти го каза. Не мога те трая!
- Ми кат не можеш... туй е края!
- Ти ли ме напускаш бе, свиня?
- Ти на майка си ше викаш така!
- Мама барем пие с мярка.
- Ама си е... тъпанарка!
- Я да лягаш вън – на двора!
- Бе-е, как съм си пийнал и си ми на сгода-а...
- Ле-ле, майку-у, утепа ме!
- Трай – това ти е за здраве!
- Комши, не си бий жената!
- Ти-и, затваряй си устата!
- Комши-и, комши-и, утепа ме!
- Стига вика ти така де! Аз га исках ти да даваш,
що каза ми? „Ша прощаваш.”
Нека бие те мъжо ти!
Туй, жените, сте си прости.
- Помощ! Помощ! Помогнете-е!
- Ей, съседи, я се приберете!
Време е за прошка и за сън.
Стига сте стоели вън!
Ха и вие си простете,
хубавичко се наспете,
че самичък ич не се живее...
- Ей, съседе, туй – да се полее!
- Ми че, идвайте у нази, ади!
Бабата ми, тя... не ще угади,
а и да угади, знай –
вика ли, шамара ше играй!
© Весислава Савова All rights reserved.
