Баба Шина отдавна не помнеше колко години  е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с  леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща стълба с бастун.Обичах да се отбивам при нея когато имах свободно време,защото винаги научавах нещо за нейния живот и за случили се преди много години случки,които някак си оправяха настроението ми, за месеци напред.А тя умееше по такъв начин да разказва, толкова завладяващо и артистично, че имах усещането, това което чувам се случва днес и в този момент пред очите ми.

Беше съботен ден,слънчев, приятен за разходки в ранния септември,та реших да се отбия при нея, малко на раздумка, малко за да развеселя душата й ,а и аз да се посмее от сърце и от дума на дума започна да разказва поредната си случка. Бяхме, казва, една банда дечурлига от махалата, все момчетии и само аз мома, но като съм живяла дълго време сред тях, си представи, каква мома съм била, гледа ме и ми намигва шеговито…Ще ти разкажа за нашия поп, дето му викахме”Смучката”. Повдигнах вежди и ха още малко да се разсмея, но тя не обичаше да я прекъсвам и рече със строг глас:

-       Само ако си внимателна и запомниш всяка дума, ще разбереш, защо докато живееше на тази земя, му остана това прозвище. Той живееше с попадията, хубава жена, в малката пристройка до църквата. Изпълняваше си църковните дела, но след служба сваляше расото и отиваше да копае в градината. До обяд свърши каквото свърши и под сянката на една от крушите полягаше да почине. Преди това от джоба на панталона вади павурчето с ракийката, отпие няколко глътки и затваряше блажено очи.А ние знаехме за навиците му и решихме да му спретнем номер. Едно от момчетата, Румен, такава драка беше, че ти идеше да го удряш всеки ден и то с мерак, хич от нищо му не пукаше, корава глава, а и сръчен в белите, като дявола. Направи калпак от стар вълнен шал и от двете страни сложи от козел рогата, ама така ,че сякаш са израснали на главата му. Боядиса си лицето с виолетова боя, от плодовете на онези храсти, дето им викаме бъзак. Сложи калпака на главата си и се скри зад дънера на крушата.Полежа дядо поп, полежа и пак стана да отпие от павурчето. При поредното полягане и затваряне на очите си, наш Румен се промъкна предпазливо и взе павурчето,проби го леко с джобното си ножче и в отвора сложи дебела сламка, знаеш  ги, тия дето изкласяват покрай дърветата.Ракийката бавно, капка по капка изтече на земята и се образува една локвичка до самия дядо поп.А той, нищо не подозира, протяга ръка към павурчето, за да отпие поредната си глътка и вижда, празно павурче и сламката в него.Подскочи като ужилен, наведе се над локвичката и започна за смучи земята. В това време Румен се качва на гърба му и с все сила зарева:

-       Смучкааа, рогатият те е  хванал за гърлотооо– и разтърси калпака пред очите му:

А ние като заподскачахме и се закискахме в кръг около дядо поп, от изражението което беше направил, не разбрахме как се промуши през краката ни и хукна към църквата, като непрекъснато повтаряше ”Бягай Смучка от Рогатия, бягааай”:

-       Сега разбра ли ме, рече баба Шина - защо му викахме”Смучката”.

-       Разбрах, бабо Шино, разбрах, само едно не можах, а какво стана с вас, не ви ли повика да си изповядате грешката.

-       Не, баби, не, от тогава не го видяхме без расо, нито да копае в градината…

    Ех, тая баба Шина, докато си беше жива, все ми казваше, че  преди да се спомине, първо щяла да  иде при дядо поп, да му поиска прошка, за оная постъпка, но той взел,че си тръгнал от този свет преди нея и тя останала непростена…