Nov 23, 2014, 11:33 AM

 От спомените на баба Шина - 1 

  Prose
1238 1 7
Multi-part work
3 min reading
Баба Шина отдавна не помнеше колко години е навършила, а като я попиташе някой, махаше небрежно с ръка и си почесваше набръчканото чело.Поглеждаше шеговито и с леко изкривената си усмивка казваше, да попитаме ”Оня горе”,посочваше към небето с пръст и закачливо удряше по стъпалото на старата скърцаща стълба с бастун.Обичах да се отбивам при нея когато имах свободно време,защото винаги научавах нещо за нейния живот и за случили се преди много години случки,които някак си оправяха настроението ми, за месеци напред.А тя умееше по такъв начин да разказва, толкова завладяващо и артистично, че имах усещането, това което чувам се случва днес и в този момент пред очите ми.
Беше съботен ден,слънчев, приятен за разходки в ранния септември,та реших да се отбия при нея, малко на раздумка, малко за да развеселя душата й ,а и аз да се посмее от сърце и от дума на дума започна да разказва поредната си случка. Бяхме, казва, една банда дечурлига от махалата, все момчетии и само аз мома, но като съм живя ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??