Беше студено на вън.Севернякът се бе распасал днес, та за кратко време застели тротоарите с листа.Зимата май наднича вече зад баира.Мислех си, за баба Шина.

         В такова време, едва ли ще  е излязла , а аз ще мога да се прибера навреме в къщи.Да направя някаква вечера, да се представя добре пред семейството си.

   Минавам покрай пейката, баба Шина е нямаше.Тръгвам нататък към дома и чувам почукване от нейния прозорец.Погледнах,тя беше, махна ми с ръка, да вляза в къщи и аз ненамерила сили да й откажа , отидох.

       Тя живееше на приземният етаж.Горния го ползваше синът й със семейството, но със снахата не се разбираха нещо, та си живееше и на тези години сама. Отворих вратата, поздравих я и оставих на масата шоколад.Усмихна ми се баба Шина , а с бастуна заудря дясното си коляно и занарежда;

      - Виж го прокретото, от вчера ме боли, сякаш някой ми забива пирон , не мога да се довлека до пейката, та те чаках да дойдеш тук, но ти и без друго не си влизала вътре, поне да видиш къде спя.

      На вън е студено, но ще си направим смях и ще се стоплим, старците навремето се смееха много, затова живеяха дълго.

       Имахме в групата един по голям от нас с 2-3 години, Стойчо се казваше.Останал от малък сирак, майка му починала при раждането и баща му се събрал с една вдовица с две деца, хем да отгледат Стойчо, хем и нейните.

       Стойчо се разбираше добре с баща си , но с другите не. Бяха му лепнали прякора

” голямата работа”. Момчетата с които ходеше на градската баня, разказваха, че бил надарен много от природата и че оная му работа е толкова голяма, като на малко магаре.

       След като разбрахме за това, уж говорим и го гледаме в очите, а погледът, неволно се плъзгаше към  панталона му.Той се изчервяваше, а ние се кискахме, като зелки. После се укротявахме, но много време ни трябвашe , за да свикнем с мисълта , за тази природна даденост.

          В групата имахме една Марийка, баща й военен и все по границите, тя една на мама и тате, глезанка, но пък хубава, с едни дълги бедра, като ледени висулки. Все гледаше до Стойчо да седне . Седнеше ли обаче, започваше да прави движения с кръста, та веднъж й викам” Марийко ма, да нямаш цирей на гъза , та само се клатиш”, тя се изчервяваше и ми викаше „, не ма, Шино, нямам цирей, ама съм си облякла нови гащички с дантелка, та малко ме насърбява” , ние всички в един глас. „ дантелка а , а не е ли на Стойчо къделката в ума ти” Така се смеехме от сърце , хормоните ни накипяли, всички замомяли вече, а Стойчо, за да смени темата , казваше    ” каквото Бог ти даде, човек не може”.

    Имаше си една мечта, да спечели джакпота от тотото и да си купи нова къща, да си вземе хубава жена, да му роди дечица.Всяка седмица пущаше тото.Печелеше тройки, четворки и когато вземе печалбата, купуваше лакта бомбони, после черпеше  всеки срешнат по улицата  и се усмихваше доволно.

      Един ден мина кола с надпис „ЦИРК” . По високоговорител съобщиха за представление , което ще бъде в 17,00 ч. и че за деца билетчето е 0,20 ст. , а за възрастни левче.Никога не бяхме ходили на цирк. За нас това си беше направо празник.        Юрнахме се всички , а Стойчо имаше навика, където и да тръгнеше, все си вземаше по малко храна, пъхаше я в джоба на панталона , като казваше, че може залък да е ,но  на време да е.

      Той си беше висок, едър , мускулест и бързо прегладняваше, затова и сега, пъхна една наденичка в джоба и тръгнахме към цирковата площадка.

    Седнали сме всички на първия ред.Представлението започна.

Цирковите изпълнения ни караха , да затаим дъх и такава тишина пазехме, че нищо друго не се чуваше, освен леката музика, която съпровождаше поредния номер.

          След изпълнението на клоуните, представиха кучето Вики, което ще прескача обръчи.

      Едно къдраво, бяло с червена панделката на шията и червени гащички. Излезе дресъора, поклони се и номерът започна. Вики прескачаше успешно обрачите, а публиката аплодираше и се смееше възбудено. В един неочакван миг, Вики скочи  и с бясна скорост се хвърли върху Стойчо и го захапа за чатала.Никой не разбра какво се беше случило.Стойчо зарева така силно,че цялата публика настръхна. Вики се вкопчила в него и не пуска, дресъора се втурна към Вики, но както  и да се опетваше  да го пусне , не ставаше нищо, а Стойчо се превиваше до припадък от болка.

        С голяма мъка извади от джоба наденицата и я захвърли на манежа, а Вики полетя след нея, като куршум...

        Представлението свърши, настъпи суматоха.С колата на цирка откараха Стойчо в болницата, а ние след нея право там. Дълго време чакахме на двора , защото не ни пускаха вътре, да разберем какво точно му се случи. След два часа, които ни се видяха, година, излезе хирургът и каза, че Стойчо е добре и че гордостта му е спасена. След седмица ще го изпишат.   

      Отдъхнахме си всички , най- дълбоко Марийка.След седмица, изписаха Стойчо, добре бил, нищо не му липсва, дори сантиметър. Решихме да пуснем в негова чест тото фиш с пълна комбинация.Събрахме стотинки, написахме всеки по някое число и зачакахме тегленето в неделя. Точно в 18,00 ч. казаха числата и разбрахме, че печели нашия фиш петица.    

      Немога да ти опиша каква радост беше. Прегръщахме всички Стойчо и му пожелавахме всичкото щастие на земята. Сумата, за онова време 12 000 лв. си беше богатство и то, какво. Джакпотът и този път се спаси, на пък Стойчо спечели.

        На всички нас даде прилична сума, въпреки че никой не искаше, това си беше негов късмет, защото така се врекохме но той си беше такъв , арабия.

       Купи си къща, стегна е както си знаеше, обичаше дърворезбата, напрови най - напред икона на Дева Мария.След това отиде войник, а Марийка се изучи за медицинска сестра и като се уволни Стойчо, вдихнаха сватба.

    Родиха им се три дечица. Последното, момче.Когато отидохме да го вземем от родилният дом, акушерката каза ,че за първи път вижда бебе с такава дълга пишка...

      Баба Шина млъкна, погледна ме и рече;

      - Не знам каква съдба го чака на „Голямата работа” малкия, но силно се надявам, и той да извади късмет , като баща си. Замина да учи в чужбина и от тогава не съм го виждала. Стойчо изглежда спокоен, дано всичко е наред.

        Дано,казах и аз и се разделихме .