Едва сега осъзнах, че стоя от дълго време с вдигната ръка над клавиатурата. Просто си мечтаех, пишейки поредния разказ.
Погледнах на лаптопа последното изречение "До върха оставаха два метра и...".
Мониторът присветна. После потъмня. След секунди на екрана се появи усмихнатата физиономия на брадатия Никой.
- Здрастиий!!! Тъпичък е разказът ти.
Гласът му звучеше сякаш е в пещера.
- Благодаря за оценката, а сега махни прелестната си физиономия от екрана.
Отново присветна и се появи бялата страница с написания текст, а до мен стоеше Никой от плът и кръв, ако може да се каже, че има плът в това изсушено тяло.
- Май по-добре беше да си в компютъра.
- Не, не е по-добре, защото искам да ти покажа нещо.
- Вероятно ще ми покажеш сътворението на света.
- Твърде малък ти е мозъкът, за да го възприемеш, пък и не е необходимо, достатъчно е да разбереш, защо живееш във вече сътворения свят, но и това няма да го осмислиш достатъчно.
- Ето, поради моята тъпота от теб няма нужда и се махай. ...