Mar 31, 2022, 8:07 PM  

 Никой 

  Prose
1168 3 15
Multi-part work
2 мин reading
Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихнах се.
- Не знаех, че сенките тежат.
- Да, понякога повече от тези, които ги правят.
Пристъпих встрани.
- Извинявай, но пак ще те помоля да се преместиш. Пеперудата има нужда от светлина, преди на напусне земния си път.
Седнах до него.
- Надявам се така не ти преча.
- Напротив, дори е приятно. Отдавна не съм усещал топлината на човешката мисъл. Пък и това ме храни.
Отново се засмях.
- Така, като гледам храненето при теб е рядкост. Всъщност, от кога не си ял? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» next part...

© Гедеон All rights reserved.

Random works
: ??:??