Никой
Multi-part work
-
1489 3 15Prose
-
676 1 3Prose
-
2126 10 29Prose
-
1602 4 8Prose
-
891 1 4Prose
-
774 3 3Prose
-
1050 2 13Prose
-
785 1 14Prose
-
1389 3 26Prose
-
1519 1 18Prose
-
1459 1 6Prose
-
797 3 7Prose
-
813 3 16Prose
-
913 2 6Prose
-
815 6Prose
-
1073 3 5Prose
-
648 2 1Prose
-
677 3 2Prose
-
606 4 2Prose
-
584 4Prose
-
587 6 2Prose
-
581 7 3Prose
Видях го снощи. Седеше на бордюра под уличната лампа, вторачил се в агонията на една нощна пеперуда. Беше облечен прилично, но толкова слаб сякаш всеки момент ще се разпадне. Доближих и сянката ми се проточи над него. Дори и не повдигна глава.
- Би ли се преместил, защото сянката ти ми тежи.
Усмихнах се.
- Не знаех, че сенките тежат.
- Да, понякога повече от тези, които ги правят.
Пристъпих встрани.
- Извинявай, но пак ще те помоля да се преместиш. Пеперудата има нужда от светлина, преди на напусне земния си път.
Седнах до него.
- Надявам се така не ти преча.
- Напротив, дори е приятно. Отдавна не съм усещал топлината на човешката мисъл. Пък и това ме храни.
Отново се засмях.
- Така, като гледам храненето при теб е рядкост. Всъщност, от кога не си ял?
- Току що ядох.
- Странно, а какво?
- Това, с което се храня редовно.
- И то е ?
- Мечти.
Този път не се усмихнах. Просто си помислих, че отново съм попаднал на луд.
- Не не съм луд. Извинявай, че съм в мислите ти. Не го правя нарочно. Те сами идват при мен.
- Интересен човек си.
- Да, всички ми го казват.
- Защо не съм те срещал досега, все пак градчето е малко и не бих забравил, ако те видя.
- Аз не съм от тук.
- А, от къде си?
- От всякъде.
- Не знаех, че има такова населено място "Отвсякъде".
- Да има и то е ту населено, ту не населено.
Стоях и мълчах.
- Виждам, че си объркан. Нормално е... Даже момичето, което обичам е объркано с мен.
- А тя, къде е?
- Как къде?! Там, където си е... До мен.
- Ето това не го разбрах!
- Защо, какво сложно има! Аз я обичам и тя ме обича и сме винаги заедно.
- Всъщност си прав и моето момиче е до мен... Но защо не те разбира?
- Защото не вярва в мен. Не вярва за всичко. Не вярва и, че се храня с мечти.
- И аз не вярвам.
- Сигурен съм, понеже не си хапвал мечти. Те са с много по-прелестен вкус от реалната храна и ти дават всичко, дори и това, което никога не можеш да имаш.
- Но, защо тогава си толкова слаб?
Лицето му се разтегна в нещо, като усмивка.
- За да мога да бъда навсякъде. От мечтите не се пълнее.
Изведнъж се изправи.
- Аз ще тръгвам. Помогнах на пеперудата и е време.
Погледнах, животинката беше спряла да се върти безпомощна на шосето.
Той направи няколко крачки и се стопи зад осветения кръг на лампата.
Облегнах се на стълба. Затворих очи и за първи път опитах вкуса на моята мечта. Беше небесен...
© Гедеон All rights reserved.
