Отнесена от вихъра
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, за да не се измачка. Припряно поглеждам часовника и намятам върху себе си дългия шлифер - върховен писък на френската мода. С две-три бързи движения оправям прическата и като последен щрих мацвам едно червило . Кратък критичен поглед в огледалото, след който обувам обувките с високите токчета и не след дълго вече управлявам червената си Хонда.
Разбира се, когато пристигам, сутрешното съвещание вече е започнало. Извинявам се на всеослушание и окачвам шлифера на закачалката. Зад гърба ми избухва мощен смях. Обръщам се и виждам как колегите ми със сълзи на очи се тресат на столовете си в неконтролируеми спазми. Поглеждам се и - о, ужас! Забравила съм да облека полата си...
