Morgiana
38 results
"Да правиш добро, без да очакваш награда, е сигурен начин, че един ден някой може да направи същото за теб."
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
Принцеса Даяна
Тази мисъл (независимо дали наистина е на принцеса Даяна или на някой друг), всъщност опровергава сама себе си, защото нескрито провокира надежда за награда у правещия добро, д ...
951
3
34
707
1
9
631
5
6
Кресливи истини,
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
331
2
2
687
5
6
741
5
20
647
3
6
589
7
12
"Болката е неизбежна, страданието е по избор."
Страданието е нещото, което човек умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от физическа болка и дискомфорт, то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсв ...
Страданието е нещото, което човек умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от физическа болка и дискомфорт, то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсв ...
962
2
20
Странни същества сме хората. Всички имаме уши и очи, но чуваме и виждаме различни неща. По-скоро ги тълкуваме по различен начин. Поради което се оказва, че фактите са без значение. Важно е тяхното тълкуване. Всички искаме да живеем добре, но имаме различни виждания как да се случи това. Всички вярва ...
761
1
5
544
2
2
614
1
4
Човешкият живот бил ценен. Ха-ха. Само едно силно егоцентрично същество би могло да сътвори подобен "бисер" за собствения си биологичен вид. Значи, животът на всички други същества - четирикраки, летящи, пълзящи, плуващи и т.н., не струва и пукната пара, но, видите ли, животецът на двукракия негодни ...
782
4
36
Свободен
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
Небето тъмнее над дивата урва, а в далечината вече проблясват първите светкавици, като бързи мечове на разгневен митичен герой. На самия ръб на пропастта стоим аз и тя - тишината. Въздухът трепти от скрито напрежение, но въпреки това съм вътрешно спокоен. За пръв път от много време насам. З ...
627
5
7
В един кратък миг земята сякаш пропадна под краката ми и тялото ми, изгубило опора, стремително полетя надолу, а ням вик на ужас замръзна на устните ми. От двете ми страни с бясна скорост летяха остри скални зъбери с тук-там стърчащи по тях изсъхнали, бодливи храсти. Инстинктивно разперените пръсти ...
1486
4
8
1388
1
4
1359
3
1
В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ...
1669
4
14
1146
1
4
1497
1029
1
2
1428
3
2
1216
2
1074
1665
1374
1311
1
5
1208
1
4
1868
1235
1150
1855
3
Мяу...Колко съм хубава! Не мога да спра да се възхищавам на меката си и лъскава козинка...Ами опашката ми! Едва ли има друго същество на света, притежаващо такъв съвършен инструмент за парашутиране при скок от високо, при това толкова красив и пухкав! Мяу...А колко съм елегантна! Дори когато съм пор ...
1772
5
18
1092
2
1271
3
1120
1
Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ...
1583
4
7
Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ...
1251
2
5
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
