lubara (Любомир Николов)
204 782
Mar 9, 2011, 9:30 PM

Печалбата 

  Prose » Narratives
702 0 6
1 мин reading

                      На кръстопътя срещу пазара Жула продава чорапи. Стърчи по цял ден, подскача от крак на крак, подсмърча и току през час пали цигара. Чорапите ги е опнала върху два празни кашона, в които преди година са пристигнали полуузрели банани от Еквадор. Опаковани по пет еднакви чифта, черни, кафяви или сиви, чорапите продава за два лева, какво му плащаш. Има и цветни, и по-луксозни, има и дълги, почти до коляното. Те пък са три чифта и пак на същата цена.

                          За цял ден Жула изкарва петнадесетина лева. Не се оплаква, стигат ù за цигари, за хляб и за евтино червило. Не за нея, за порасналата ù дъщеря Лола, която понякога я замества зад кашоните. Малката е отхвърчала, вече похотливо я заглеждат мургавелите, с които майка и дъщеря обитават бараките накрая на града. Но го правят само вечер, защото през деня желязото и кабелите са по-важни от усмивката на Лола.

                         Покрай Жула през ден минава черен, голям и лъскав джип. Явно върши  важна работа, ама тя не знае каква. Един ден, когато Лола е над кашоните, някакъв охранен тип със златни ланци слиза на тротоара, оглежда стоката, оглежда Лола и след минути двата празни кашона от еквадорските банани се въргалят свободно от вятъра. Джипът се отправя към бараките в края на града, където Жула вари боб с наденица. Този със златните ланци ù пъха няколко петдесетолевки в скъсаната пазва и изчезва с мръсна газ надалече.

                        Жула гледа парите и смята с третото си отделение колко пари е изкарала.

                        И все още не ù е ясно дали изгодно е продала стоката си. Защото има едно съмнение, че и до Еквадор да стигне, пак няма да види отново усмивката на Лола.

 

 

                     09.03.2011                                           Любомир Николов

 

© Любомир Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Росица, хубав ден ти желая! Поздрави!
  • Харесах.
    Поздрав!
  • Бате Ице, наказанието се приема с удоволствие! Поздрави и хубава седмица!
  • Браво, Любе! Разказ за актуален размисъл!
    А затова, че си идвал в София,даже си минал покрай нас,ще бъдеш бъдеш наказан с яка разпивка.
  • Ивон, тази мисъл е доста показателна за човешката същност.
    Странник, живот, да му се невиди!
  • Имаше една мисъл, че хората знаят цената на всичко и ценността на нищо.С поздрави, Лубара!Харесах!
Random works
: ??:??