Sep 21, 2007, 9:32 AM

Песента на нощта

  Prose
1.8K 0 2
1 min reading
Вървя по пътя си, вечер е, тиха, свята, пея песента си, песен на един самотник, сам,
 нежелан. Тъмната улица, домовете по нея и хората в тях със собствените си съдби,
 живеещи, обичащи, мразещи и тлеещи в живота. Пея за тях тази нощ, самотна
 цигулка е в ръцете ми. Не свиря на нея, защото не мога. Намерих я. Пея и за нея,
 за да не е самотна и да не й липсват звуците на музиката, лееща се от сърцето.
 Завивам по поредната пресечка и се връщам назад във времето, при моите деца,
 забравили ме, живеещи и те своите съдби, тлеещи в спомените ми. Тръгвам по
 пътя, който ми сочи луната - напред и все напред. Не спирам да пея, дори за
 луната, нощната ми спътница, фея. И си мисля - сега някой ме чува и слуша
 съдбата ми, моята история, трепета на живота ми и последните искрици от него. И
 вървя по пътя си, по пътя на нощта, по пътя на самотния човек, останали му само
 една стара актьорска шапка и цигулка, жалееща за лъка си. Всяка вечер я сгрявам
 със тялото си и й шепна, че не трябва да се чувства самотна, защото аз съм до нея
 и я полирам със сълзите си, пея й моята песен и я обичам като собствено дете.
 Дали ме разбира? Ако ме разбира, би било чудесно, защото няма да си тръгна от
 тук непотребен, ненужен. А ако не ме разбира, поне няма да умра сам. Ще бъда до
 нея и ще пея, ще пея пак за отминалите години, за загубените деца, за тихите
 вечери, огласявани от серенадите ми за моята цигулка стара, под нейния балкон -
 луната. Ето! И тя ми намига и ми шепне, че не е толкова далеч от мен. И песента
 ми се издига към нея, за да й отвърна, че и аз съм близо до белите й, скърбящи очи, че съм тук с моята цигулка и двамата пак сме на път, сами, нежелани със спомени на сърцата, без бъдеще под краката, разказвайки на всички за участта ни.
А някой чува ли ме?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Митев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря приятелко! =)
  • Красиво.Красиво е написано.Прочетох и другите два разказа - стил, определено имаш стил, но този тук ме докосна.И самият разказ е написан някак мелодично, напевно, думито просто се вливат в теб, когато четеш.Красиво.
    П.П.:А аз чак сега се сещам да видя дали си публикувал нещо тук, голяма блейка съм О.о .

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...