2 мин reading
„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък се връща!
Затича по стълбите, нахлу в къщи припряно и отново се взря в картичката – бели маргарити, техните цветя! Чете до припадък. Да, за нея си беше – нейното име пишеше. Изведнъж я обзе паника. Козметичка, фризьорка, италиански обувки, тъмночервената рокля от витрината, чорапи 15 den, бельо, а любимата му вечеря? Спря внезапно. Боже, как ще успея, нямам време? Разплака се. Взе бърз душ и легна. Цяла нощ планува наум. Призори се сети, че крушката на етажа не свети, Той ще се спъне, ще се удари, може да се обърка, да, домоуправителя!
Сутринта трескаво се обади на работа, че е болна и се втурна през глава по стъпалата. Вечерта крушката на етажа светеше, Слава Богу! Душ, приспивателно – да н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up