Петък вечер
„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък се връща!
Затича по стълбите, нахлу в къщи припряно и отново се взря в картичката – бели маргарити, техните цветя! Чете до припадък. Да, за нея си беше – нейното име пишеше. Изведнъж я обзе паника. Козметичка, фризьорка, италиански обувки, тъмночервената рокля от витрината, чорапи 15 den, бельо, а любимата му вечеря? Спря внезапно. Боже, как ще успея, нямам време? Разплака се. Взе бърз душ и легна. Цяла нощ планува наум. Призори се сети, че крушката на етажа не свети, Той ще се спъне, ще се удари, може да се обърка, да, домоуправителя!
Сутринта трескаво се обади на работа, че е болна и се втурна през глава по стъпалата. Вечерта крушката на етажа светеше, Слава Богу! Душ, приспивателно – да няма сенки под очите, легна и заспа. В петък цял ден готви. На свечеряване беше готова. Зачака:
18. 00 – дантелената тъмночервена рокля, италианските обувки, тъничката златна гривна, която Той ѝ подари, грим, къдрици.
19.00 – започна да се страхува, че няма да чуе звънеца. Открехна леко външната врата.
20.00 –започна да мисли за какво ще говорят. Мама си отиде, но аз те чакам! – да, така ще му каже.
21.00 – може просто да закъснява? Случва се! Подсили малко червилото.
22.00 – оглушителна тишина.
23.00 – лек звън. Подскочи – стори ѝ се, че избухна ядрена бомба, сърцето ѝ заблъска, хвана го с ръце в последния миг да не изскочи. Тръгна към вратата, пое дълбоко дъх и отвори.
Беше отдавна позабравената ѝ леля от Швейцария…
© Нина Стоянова All rights reserved.
Хубав разказ.