Затварям очи. Пиша ти писма. Но не с химикал,не на лист от тетрадка. Пиша с мисли върху вътрешната страна на клепачите си. Те трептят. Използвам само главни букви. Ръкописни. Много удивителни знаци. Въпросителни. Многоточия... Често греша. Задрасквам написаното. Бъркам "Обичам" с "Отричам". "Остани"с "Върви"... Накрая нищо от написаното не ми харесва. Какво да направя? Такива писма не може да се смачкат, да се скъсат. Не може да се изхвърлят в коша за боклук,през прозореца... Отварям очи, а писмата са там. Тежат на клепачите ми! Пиша ти писма. Не ти ги изпращам. Нося ги със себе си. В себе си.