Здравей!
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти разкажа за най-голямата си любов. Ето сядаме с тебе на по чаша червено и започвам. Аз съм си влюбчива. При другите хора нещата са: мисъл плюс емоция. При мен са: емоция плюс емоция при това на квадрат. Цял живот все съм влюбена в някого. Да не ти ги описвам разните любовчици. Онзи хубавец от пети „а” свири на акордеон (тогава това беше модерно), аз хоп, влюбена. Другия от осми „г” вкарва голове на между училищния турнир и акордеонът потъва в забвение. После разбрах, че имам хубави очи и го научавах винаги, пред класното по математика, та с омотана от ласкавите думи и с порядъчно влюбена глава даже не мислех за последиците, докато му подсказвах, на съученика от съседния чин, как да си реши зад ...