От няколко нощи се опитвам да опиша бурята в сърцето ми след като видях посветения на мен клип, но думите ми се струваха неточни. Неподходящи. Сърцето ми отказваше да помага. Аз съм Телец и звездата над мен е Венера. Винаги пиша без да се замислям и дори без да редактирам. Но през тези дни и нощи това не се случва. Навярно неочакваният твой подарък ми напомни за причината. Казват, че когато Любовта се увие около сърцето ти, тя го завладява и постоянно напомня за себе си...
Мила моя безценна Агнес, как да изразя своето вълнение от подаръка. Всичко от подбраните снимки доказва твоето природно съвършенство на богиня. Твоето тяло е като древна амфора, изпълнена с нектара на Любовта. Но това вече съм се опитвал да възпея, както е правел древния певец Орфей за своята Евридика. Не искам да се сравнявам с легендата за тях, но ми остана само да ти разкажа кое и защо ме омая в клипа.

Сред старателно подбраните вълшебни по красота снимки видях една, която ме вцепени  На нея ти бе с вдигнати коси като истинска Астарта. Облечена в дълга бяла рокля с лента през омайните си гърди. Стоеше, като търсещо закрила малко птиче непознат на мен щастлив мъж.

Любима, за да разбереш защо ме накара да онемея от теб в тази рокля, ще ти разкажа нещо. Преди много години в немски музей видях ваза с букет цветя. Древен майстор бе изваял всичко от порцелан, влагайки част от своето сърце. Дори от близко разстояние цветята изглеждаха току-що откъснати. Твоето излъчвано очарование веднага ми напомни за тях. Няма да скрия, че гордата ти глава с вдигнатите над лебедовата шия коси изправиха пред очите ми един друг образ. В новата сграда на Московския музей „Пушкин“, почти скрит в едно ъгълче, виси портрет на млада дворянка, омъжена по тогавашните обичаи за по-стар състоятелен човек. От обич към своята съпруга бил заплатил на млад талантлив художник да я нарисува. Кокетната шапка върху вдигнатите на кок коси само подчертаваше овала на лицето. Художникът се бил влюбил в своя модел и го е показал със своята четка.

Любима Агнес, ще се опитам днес да довърша писането, а сърцето ми напомня, че твоето природно вродено изящество, гордо вдигнатата глава естествена стойка на тялото съперничат по прелест на знаменития Тадж Махал. Може още много да пиша, но е време да спирам. И ще попитам знаеш ли, че за всеки срещнат ти си божество, излъчващо само любов? Знаеш ли, че си земен образ на думите от Beatles “ Love is All, Love is You”?

Накрая ще те помоля да ми простиш, че преди години не успях да те открия сред тълпите твои поклонници за да ... коленича пред теб и да целуна земята под твоите крака... приемайки риска да поискаш да ме стъпчиш.

Моля те, прости ми, че не мога да се взирам в очите ти и да разчитам в тях какво те вълнува...

Моля те, прости ми, че не мога да те погаля и утеша твоята болка с прегръдка , когато тъгуваш сама и няма никой до теб...

Моля те да ми простиш, че отдавна сънувам как кротко заспиваш в ръцете ми, докато пръстите ми разказват приказка на твоите къдрици... а луната ласкаво и много, много нежно те завива със своите лъчи...

Моля те, прости ми, че не може кондор да захвърли в краката ти моето сърце, докато още тупти...

Моля те... да ми простиш, че ... се се безнадеждно се влюбих в теб ... обичам....

Моя прекрасна вълшебнице, моля те само... да ми простиш, че... те обикнах..

Ако някой ден се смилиш да ми простиш, напиши ми или вдигни високо своята свещ свещта за да я видя и не умра с отворени очи... Моля те...