Обадиха ми се по телефона, че кученцата са станали на 45 дни. Ваксинирани са и вече мога да отида да си избера. Подскочих от радост! Поне по 1 път на ден си мислех за наследника на моя Шарк, който скоро щеше да е у дома. Потупах Шарк по масивната глава.
- Е-е-е, шампионе, скоро ще трябва да се въоръжиш с търпение, синът ти ще дойде при нас.
Шарк ме погледна, прозя се шумно и положи муцуна върху предните си лапи. Обякох се по най-бързия начин (по-късно разбрах, че пуловерът е наобратно - с ръбовете навън) и тръгнах към колата. Пътят до "Овча Купел" от "Дианабад" е доста дълъг и с тия дупки и задръствания пристигнах със скъсани нерви чак след час и половина.
На вратата на апартамента ме посрещна Иван, собственикът на Хъни. Помоли ме да изчакам, за да премести майката на кученцата в другата стая, защото беше невъзможно някои друг, освен Иван и жена му, да се доближат до тях. Покани ме в кухнята, където ме връхлетяха банда дребни хулигани, които бяха решили на всяка цена да остана без връз ...