Пиянството на един автор
Какво правят нормалните хора, когато препият? Правят си зелев сок и се мъчат да се върнат в света на живите. Какво прави един автор, когато препие? Пише, за да изтрезнее. Ето ви историята на един авторски махмурлук –не първия, но определено един от доста комичните. По време на този разказ пострада само една кофичка кисело мляко.
Събуждаш се, но се чувстваш умрял. Светът е враждебно място, пълно със силна светлина и дразнещи звуци, така че затваряш очи и лежиш в полусъзнание. Пие ти се вода, но не си съвсем наясно дали ще успееш да се завлечеш до кухнята и да си налееш. Така че лежиш и хипервентилираш като тюлен. Впрочем, ти се и чувстваш като тюлен – всичките ти крайници са отказали да работят и са в заговор да не те оставят да напуснеш леглото. Всичко е сиво, като черно-бял филм.
Когато все пак успяваш да изпълзиш, светът се люлее, виждаш двойно, а главата ти се е превърнала в силно чуплив контейнер пълен с киселина. Всяко рязко движение води до промяна в нивото на киселината и предизвиква гадене. Преминаваш през стаите като моряк – палубата на кораб по време на вълнение и се добираш до мивката. Някъде след седемнайсетата чаша вода светът престава да се люлее, и малко по малко двата образа започват да се наслагват в нещо, което що-годе прилича на нормална картина. Във VGA резолюция. Продължаваш да жулиш вода като не виждал и се чудиш къде я побираш. Киселината в главата ти малко по малко се разрежда до субстанция с неизвестен химичен състав, но поне светът започва да придобива образ и картина. Лошото е, че всеки шум те дразни, а светлината ти действа като на вампир – ръмжиш и се криеш на тъмно.
Довличаш се до кревата и се опъваш хоризонтално положение, докато обмисляш следващия си ход. В главата ти вървят химични формули и разсъждаваш кое точно може да неутрализира остатъчната киселина. Искаш да спиш в следващите две години, но няма начин – трябва да се става и да се работи. Така че се надигаш и мобилизираш всичките си сили (и фокус) в едно-единствено действие – да забъркаш него. Айрянът. Кисело мляко към вода 50/50, сол с количество като за кисело зеле. Следващите пет минути минават в блажено лочене на гореспоменатата субстанция, а усещането е все едно някой е отвъртял кранчето в главата ти. Фокусът постепенно се подобрява, цветовете престават да те дразнят и започваш да събираш парчетата от вчера.
Само че задачата е като да се опитваш да сглобиш колянов вал. На тъмно. С една ръка вързана зад гърба. Имаш някакви откъслечни спомен как си легна да спиш, но между този момент и отварянето на бутилката вино (която стои с една трета пълна на масата, между другото) е голямо бяло нищо. След втората чаша айрян решаваш, че сигурно е било хубаво. Все още не те боли глава, така че решаваш да рискуваш и да си направиш трета чаша айрян. С нея, количеството течности поети тая сутрин се доближава до нужното за пълнене на басейн с олимпийски размери. Свиваш рамене и сядаш да пишеш, защото тази история просто трябва да бъде разказана.
А сега трябва да приключвам, че айрянът ми свърши…
© Бистра Стоименова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ив... (Ивайло Христов)
Извинявай, но написаното по-долу ми е изключително обидно.
Да, има два вида автори - едните правят планове за най-дребното нещо, а другите - измислят в процеса на писане. Но от написаното от теб излиза, че онези които планират са един вид по-добри.
Това не мога да го приема, съжалявам. -
Ив... (Ивайло Христов)
Разводнявам сюжета ли? Това къде? Ако имаш предвид историята на Глухарьов и Наташа, това е книга, така че написаното има връзка към целия текст. -
Ив... (Ивайло Христов)
за първосигналните неща - открила съм, че ако едно нещо много ми харесва, мога да го върша и на сън да ме бутнат, и полу-трезва и с 40 градуса температура. Явно писането също е в тази категория. -
Харпун (Костадин Шимов)
То беше малко първосигнално разсъждаване към оня момент. Трябваше да спрем да виждаме двойно преди да можем да си направим айрян... -
Там ти е била грешката Бистра,трябвало е направо с айрян да започнеш защото водата е за миене
.Поздрав. -
Ив... (Ивайло Христов)
от време на време не е лошо и да се почерпи човек -
Ranrozar (Стойчо Станев)
харесва ми разсъждаването ти в общочовешки категории, хихи -
Бистра, правиш реклама на киселото мляко, което и без реклама е една от (редките храни), които прославиха България в света!С това, че зелевия
сок е за изтрезняване: сме на път да сключим изгодни договори и с други народи страдащи от махмурлук!
Виното не напуска трапезата на много народи, но хубаво е човек да влезе в мярката на една чаша!
Всъщност написаното от теб, е алегория, която е с морален,научен и рекламен аспект!
Наздраве!🥂 -
織工夢の (Акеми Йошида)
няма да го върна.
Миг31 (Миг)
мерсиии! -
Абстиненция на едно АПИ...Да му мисли вентилатора на компа! Щура жена - готина творба!
-
Аз пък мога да ти пратя малко японски чай. Сама ще се убедиш какви чудеса прави. 🤣😉
-
織工夢の (Акеми Йошида)
що да спирам? Не спирам да пиша аз, дори полу-трезва...
palenka (Пепи)
Мерси, няма да са ми излишни май... -
Пращам ти 2 бутилки зелев сок. Ти си пиши!
-
Направи си още вместо да спираш да пишеш.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Но те наистина са много по-добри, защото знаят какво правят и как го направят, а другите просто налучкват."
Грубо и обидно. Много грубо и обидно. Разговорът ни беше дотук. Като не искаш, не чети. Само това мога да ти кажа.