Пиянството на един автор
Какво правят нормалните хора, когато препият? Правят си зелев сок и се мъчат да се върнат в света на живите. Какво прави един автор, когато препие? Пише, за да изтрезнее. Ето ви историята на един авторски махмурлук –не първия, но определено един от доста комичните. По време на този разказ пострада само една кофичка кисело мляко.
Събуждаш се, но се чувстваш умрял. Светът е враждебно място, пълно със силна светлина и дразнещи звуци, така че затваряш очи и лежиш в полусъзнание. Пие ти се вода, но не си съвсем наясно дали ще успееш да се завлечеш до кухнята и да си налееш. Така че лежиш и хипервентилираш като тюлен. Впрочем, ти се и чувстваш като тюлен – всичките ти крайници са отказали да работят и са в заговор да не те оставят да напуснеш леглото. Всичко е сиво, като черно-бял филм.
Когато все пак успяваш да изпълзиш, светът се люлее, виждаш двойно, а главата ти се е превърнала в силно чуплив контейнер пълен с киселина. Всяко рязко движение води до промяна в нивото на киселината и предизвиква гадене. Преминаваш през стаите като моряк – палубата на кораб по време на вълнение и се добираш до мивката. Някъде след седемнайсетата чаша вода светът престава да се люлее, и малко по малко двата образа започват да се наслагват в нещо, което що-годе прилича на нормална картина. Във VGA резолюция. Продължаваш да жулиш вода като не виждал и се чудиш къде я побираш. Киселината в главата ти малко по малко се разрежда до субстанция с неизвестен химичен състав, но поне светът започва да придобива образ и картина. Лошото е, че всеки шум те дразни, а светлината ти действа като на вампир – ръмжиш и се криеш на тъмно.
Довличаш се до кревата и се опъваш хоризонтално положение, докато обмисляш следващия си ход. В главата ти вървят химични формули и разсъждаваш кое точно може да неутрализира остатъчната киселина. Искаш да спиш в следващите две години, но няма начин – трябва да се става и да се работи. Така че се надигаш и мобилизираш всичките си сили (и фокус) в едно-единствено действие – да забъркаш него. Айрянът. Кисело мляко към вода 50/50, сол с количество като за кисело зеле. Следващите пет минути минават в блажено лочене на гореспоменатата субстанция, а усещането е все едно някой е отвъртял кранчето в главата ти. Фокусът постепенно се подобрява, цветовете престават да те дразнят и започваш да събираш парчетата от вчера.
Само че задачата е като да се опитваш да сглобиш колянов вал. На тъмно. С една ръка вързана зад гърба. Имаш някакви откъслечни спомен как си легна да спиш, но между този момент и отварянето на бутилката вино (която стои с една трета пълна на масата, между другото) е голямо бяло нищо. След втората чаша айрян решаваш, че сигурно е било хубаво. Все още не те боли глава, така че решаваш да рискуваш и да си направиш трета чаша айрян. С нея, количеството течности поети тая сутрин се доближава до нужното за пълнене на басейн с олимпийски размери. Свиваш рамене и сядаш да пишеш, защото тази история просто трябва да бъде разказана.
А сега трябва да приключвам, че айрянът ми свърши…
© Бистра Стоименова All rights reserved.
