Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромонеше напевно, като потока покрай нивата им.

Нещо букна в него. Младата му кръв се разпени необуздано и все диреше нещо да прави. Баща му го гледаше как блъска  та сече дървата и клатеше глава „Добро ни е момчето, добро, я какъв мъж ще стане, как работи”. Майка му загрижено мънкаше нещо и само отговаряше „Добро, добро”.

Все към нейните двори го теглеше и кога я видеше не отлепяше поглед от нея. Млад беше, от сиромашко семейство. Една нивица си имаха. А тя…хубостта на селото.

Две жътви минаха от тогава, кога се чу по къщите, че другоселец  я иска. Изтръпна му душата и кога я видя на мегдана и рече:

 – Верно ли, че ще те дават?

– Дадоха ме вече – тросна се тя
– Да си здрава – препъна се той в думите си и понечи да си тръгне.

– Ти, като минах тогава до тебе, кога играех, що не ме хвана за косите? Като ме гледаше напролет на нивата, що не дойде? – сподави се и тя.

– Много ниви имате, не помня на коя съм те гледал, наш`та е една! – изръмжа и си тръгна.

Подир сватбата, вече девет месеца слагаше половин залък в устата си. Гозбата му оставаше недоядена. Майка му чакаше друга да загледа, да се отърси. Той само работеше.  После стигна вест, че докато ставала майка си отишла и малкото, и то с нея. Промъкна се скришом да я види последно. Бледа, затворила очи, а до нея и то повито и тихо.

За месец залиня и падна болен. Доктори викаха, никой нищо не каза. До последно името и повтаряше, а майка му плачеше без глас. Привечер отвори очи и видя сълзите ѝ.
– Не плачи майко – прошушна – аз при нея отивам живота си да ѝ дам, дано се върне – и последния му дъх пак нея зовеше.

– Душата ти взе, душата – изрида майката – тая една нива ти взе душата.

После, казваха старите, се родило същото момиченце в една къща, дето двамата били дълги години сами.