- Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, където по-рано ме прати баба Добра да напълня тежките стомни. Носих ги на два пъти, макар че къщата беше на не повече от 300 метра от дерето. Но да изкачваш нанагорнището по кривата необрасла с трева линия, която бабата наричаше пътека си беше фитнес изпитание само за експерти, а за моите крайници си беше чиста проба мъчение на халост.
- Не си оттук, като те гледам? – попита ме непознатият.
- А ти от тук ли си? – нагло го парирах. Хич не ми се нравиха странните тръпки по кожата, които незнайно защо, но си знаех, че са следствие от искрящият му игрив поглед.
- От тука. – отвърна ми. – Водих си Вихра у Дядо Станчовите двори, кога чух шума зад мен и ви видях. Така тичаше към нас, че за малко д ...