Беше ранна съботна сутрин на новия терминал на летище София. Билетните гишета работеха трескаво, обслужвайки заминаващите пътници. Барчето в единия край на залата беше отворено и две оправни момичета сервираха кафе и сладкиши, не забравяйки да надчитат по-разсеяните пътници. Беше пълно с изпращачи и заминаващи. Служителите на различни авиолинии сновяха напред-назад, ловко провирайки се между хората. Тя седеше на пейките до изхода към терминалите. Той беше в барчето в другия край на залата със родителите и приятелите си. Само той знаеше, че тя е тук и също го изпраща и мълчаливо се прощаваше с нея. Без думи и прегръдки, без дори да разменят един поглед, двамата се разделяха. Най-вероятно завинаги. Тя знаеше, че това ще се случи от самото начало. Той не мислеше за това тогава, защото не смяташе, че би имало някакво значение за него. Тя беше приела да плати цената. Той тепърва започваше да разбира истинската цена. Цената на едно “здравей”, напечатано на компютърната клавиатура и изпратено ...