Преди време боговете бяха като хората. Но правеха много повече от тях. Ставаха рано сутрин, палеха печките, готвеха закуската редом с готвачите, оправяха леглата барабар с камериерките, чистеха, ремонтираха, отпушваха комини, сключваха договори, водеха дела помежду си, спореха, воюваха даже... Ех.
Станеше ли десет часа, боговете събираха адвокатите и другото простолюдие в обществената баня на дъжда си и им съобщаваха новините от Европейския съюз или някакакво друго там тяхно съобщие. Уточняваха детайлите на предстоящите сделки, прокламации и съглашения, разясняваха римското им или суеверното им право и дори внасяха скромен принос със земетресения, гръмотевици и чат-пат пожарища в отношенията между различните правни субекти и планети. Ала го правеха само в степента, с която тези субекти и планети може да понесат това с разума си. Защото боговете не обичат безумци. Безумците обичат богове.
Влизаха в реките и моретата после тези древни богове, изчисляваха нивата на замърсеност, притока на ...