Полет над пропастта
- Скачай… Скачай… - носеха се крясъците на тълпата.
Той погледна пак към зейналата пропаст, сведе поглед към краката си – ще издържат ли? – обърна се към треньора.
- Там долу нещо се белее… Какво ли е паднало?
- А, - махна небрежно треньорът – костите на некадърните скачачи. Неподготвени, наперени, самоуверени…
- Отде знаеш?
- Нали ги тренирах… Ама не изпълниха правилно казаното им…
Скачачът трепна. Погледна пак надолу, после към треньора:
- И ти какво им заръча?
Оня се усмихна небрежно.
- Същото както и на теб. Засилваш се, отблъскваш се с цялата енергия и летиш напред… Силен дух, убеденост и си от другата страна…
Скачачът се замисли. Да, така го подготвяше. Но – онези долу… Също са подготвяни…
- Тренер, а не можеше ли най-напред да потренираме на твърда почва? Да видя как става, да прелетя разстоянието с опора отдолу?
- Хайде сега – махна с ръка треньорът – Ще скачаш пропаст на два пъти?! Бъди уверен – аз гарантирам, че ще прелетиш и отвъд ще кацнеш успешно…
Скачачът сви рамене. Ще рискува. Ако успее – слава и благополучие… Пък и отвъд е благодатната земя…
Засили се. Скочи…
Прелетя над зейналата пропаст. И кацна…
Меко, удобно приземяване…
Само дето…
Почвата под краката му лекичко танцуваше и той… Хлътваше!
Бавно, хищно, неотвратимо блатото го поглъщаше…
Кой да се сети, че зад пропастта може да има и други опасности…
П.П. Посветено на самонадеяните политикни, обясняващи как приемането на еврото е безопасно и приятно, все едно скок над пропастта…
© Георги Коновски All rights reserved.
