- Скачай… Скачай… - носеха се крясъците на тълпата.
Той погледна пак към зейналата пропаст, сведе поглед към краката си – ще издържат ли? – обърна се към треньора.
- Там долу нещо се белее… Какво ли е паднало?
- А, - махна небрежно треньорът – костите на некадърните скачачи. Неподготвени, наперени, самоуверени…
- Отде знаеш?
- Нали ги тренирах… Ама не изпълниха правилно казаното им…
Скачачът трепна. Погледна пак надолу, после към треньора:
- И ти какво им заръча?
Оня се усмихна небрежно.
- Същото както и на теб. Засилваш се, отблъскваш се с цялата енергия и летиш напред… Силен дух, убеденост и си от другата страна…
Скачачът се замисли. Да, така го подготвяше. Но – онези долу… Също са подготвяни…
- Тренер, а не можеше ли най-напред да потренираме на твърда почва? Да видя как става, да прелетя разстоянието с опора отдолу? ...