ПОРТМОНЕ В КАЛТА
Ей там, до онзи гьол го намерих. Женско портмоне, което се закопчаваше по онзи старомоден начин, както могат да се закопчават само портмонетата на възрастни жени. „Щрак!” – и едната метална скоба прищипва другата. Портмонето е затворено, здраво съхранява съдържанието. А иначе като го погледнеш отвън – никак не говори за съдържателност, грозно е, протрито, някакви зелени камъчета е имало по него навремето, сега има само няколко, за да го загрозяват още повече.
Изглеждаше провиснало, значи има нещо метално в него. Понечих да го отворя, но се спрях. Дали наистина ме интересува какво има вътре? Седнах на пейката да помисля. Представих си собственичката. Една жена на около шейсет и пет-шест, запазена, но унила, прегърбена, загрижена за нещо. Мъкне две торби – в едната има два хляба, единият за нея, другият за внучетата, а в другата – праз лук, яйца и бутилка олио. Сложила е портмонето под мишницата, мисли какво да сготви за обяд. Пред нея – локва, тя я заобикаля бавно, не у ...