Послание до общината
Седях пред белия минилаптоп и се взирах в клавишите му, надписани само с латински букви. В отделни случаи се чудех, дори по няколко пъти (когато паметта ми изневеряваше) зад кой клавиш може да е скрита дадена буква от родната ми азбука. Тогава започвах да пиша бавно и с един пръст като изрусена секретарка, назначена единствено заради размера на бюста си. Самият текст, който набирах, гледайки от хартиения носител до себе си, нямаше нужда да бъде осмислян и редактиран. Дори и запетайките си бяха на мястото. Повечето. Посланието му беше просто и еднозначно.
"Господин кмете, моля отървете ни от тази напаст - страшните бездомни песове..." и така нататък, предавам накратко, пазещи своята свещена територия в зоната на нашата кооперация. Няколко непесолюбиви баби от споменатата кооперация бяха достигнали до споразумение помежду си, застрашаващо свободата и териториите на четириногите, което приключи с финален акорд - звън като на пожар, произведен от собствения ми звънец ( ...