Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото храната и е свършила. Парите са точни, нали? Не е успял да вземе и едно песо. Свърши се.
Селина грейна. Не знаеше какво да каже, освен няколко пъти:
– Gracias! Gracias! Gracias!
Рамон също се зарадва. Потупа полицая и му благодари:
– Без вашата помощ не знам дали щеше да я открием. Gracias, Мanuel! Gracias! Ще Ви се обадим да го отпразнуваме като се приберем.
Рамон и Селина бяха още смаяни. Объркани…Новината ги връхлетя…Кошмарът беше свършил! Тя потъна в прегръдката му, а той откри устните й. Трепетни и изпръхнали. Целуваше я и бършеше очите и. А сълзите капеха ли, капеха… Горещи, солени, щастливи… Милваше косите и, притискаше я до себе си. Искаше този миг да не свършва…Тази жена беше всичк ...