Oct 7, 2020, 9:47 AM

Последна спирка 

  Prose » Narratives
836 6 26
9 min reading
Автомобилът ръмжи и се катери по неравния път. Високи дървета ограждат скали и урви. Минаваме завой след завой, бавно като мравки продължаваме все по-нагоре и нагоре. Небето синее лазурно и чисто. Без нито едно облаче. Въздухът е кристално чист и аз отварям прозореца. Мирише на бор и ела, на мащерка и риган, на планина и реки. Прекрасен летен ден. Но не да умираш…
Вера промърмори нещо в съня си.
Изхлипа:
- Мая, затвори прозореца. Студено ми е.
Аз й мятам завивка и я хващам за пръстите й. Ледено студени са.
Озъртам се. Май пристигнахме. Пред нас е параклисът.
………………………………………………………………………………..
Август беше горещ и слънцето грееше още от сутринта. Температурата ще удари четирдесет градуса и днес. Градът беше като тлееща жарава. В панелката на шестия етаж беше задушно. Нямах в стаята климатик и бях като във фурна. Спуснатите тъмни пердета не помагаха и горещината беше убийствена.
Влязох в банята и пуснах студения душ да се лее по тялото ми. Излязох освежена, избърсах водните капки, облякох с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??