Последният влак

    Гара. Перон. Двама старци седят на една от пейките. Минава карай тях патрулираща двойка полицаи. Бездомно куче върви край релсите. Тежки пазарски чанти. Сякаш тези хора цял живот са пътували.
- За къде сте?
- За дома.
- И аз.
Мълчание. Усмивки. Не са нужни повече думи. Чува се по уредбата, че следващият вляк е за някъде. И идват хора.
- Знаеш ли? - каза Евстати. - Пътувам от малък. Първо бе за училище. После в казармата. После първа любов. И така.
- И аз! -отговори Стефан. - Все съм пътник.
- Няма лошо. Докато пътуваме имаме време да си помислим за някои неща, нали? Казват, че пътуването е част от това да стигнеш до там, където искаш.
- Ти пък! Много философки гледаш на нещата. Какво толкова. Един влак. Релси. Кондуктор. Гара. Толкоз.
Евстати погледна с уорените си очи към Стефан и каза:
- Не си прав. Преди гонех влакове. Все бързах. Притеснявах се, дали ще стигне навреме, за да хвана връзката с другия. Бягах, тичах. Някъде ме чакаха. На друго място не. Изтървал съм влакове много. И защо? За да стигна там, където да ме използват. Сега като се върна назад едни бели петна. Почти никакви спомени. Само набързо изядени кебапчета и много път.
- Е ти какво искаш? - попита Стефан. - Цялото ЖП да работи за теб ли? Плащаш си и се возиш.
- Колко е часа? А, има време. Виж, Стефчо. И двамата сме на години. И двамата сме гонили влакове. Един закъснява. Друг пък стига навреме, но никой не те чака там. И макар и сега всички почти да имат автомобили,пак са останали изрази свързани с влаковете.Например " За всеки влак си има пътник", "Да хванеш последният влак" или пък " Изпуснал си влака вече".
- Е, това са с друг смисъл неща! - каза Стефан.
Двама се усмихнаха. Евстати погледна към перона и каза:
- Да хванеш последният влак е най-важно. Защото след толкова път, ти все пак вече знаеш какво е пътуване. А с точно този влак някъде някой те чака. Че защо е една гара, когато не те очаква там любим човек? Една сграда. Тухли, вар и нищо друго.
- Прав си.
Влакът дойде. Двамата се качиха в един от вагоните. Знаеха, че на гарата, където щяха да слязат ще има човек, който да ги чака. Някой, който имаше нужда от тях.

Явор Перфанов
29.06.2023 г.
Г. Оряховица