Apr 28, 2020, 5:14 PM

Празни мисли на един безделник 

  Prose » Narratives, Humoristic
786 2 2
9 мин reading

 

 

16 юни

Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение към публиката. Опитах се да намеря някакъв формален аргумент за успеха й. Така де, за пред хората. Не че журито много му пука какво мисли публиката. Едни пари са отишли където трябва и резултатът е налице. Но все пак, дето се казва, от кумова срама. Разбрах, тя е едната от двете участнички, които са отговорили правилно на въпроса коя е столицата на Италия. Това хубаво, но другата познала има далеч по-одухотворено излъчване. В допълнение към задължителните атрибути. Абе, за мене тя е истинската победителка.

Споделих с Иван. И той беше на моето мнение. Погледна ме дяволито и се усмихна: ‚Браво бе, ти си имал вкус! Мислех, че си падаш само по кучки...‘

Хайде сега, приказки. Сякаш не се знаем. Колко пъти съм го хващал Иван да гледа порно на лаптопа си... Преди да съдиш другите, погледни първо себе си.

 

18 юни

Ново двайсе! Разбрах, че са арестували Жулиен, братовчед ми.

Иван веднага изпрати семейната адвокатка Амелия в прокуратурата, за да проучи въпроса на място.

Амелия се обади още на следващия ден.

‚Жулиен е обвинен за съучастие в организирана престъпна група, разпространяваща зловония и зарази в столицата. Освен Жулиен, са арестувани още 145 клошари. Задържани са и 532 контейнера за смет. Още пишат обвинителните актове. Засега клошарите остават ареста за 72 часа. Главният прокурор настоявал след изтичането на 72 часа мярката за задържане да остане ‚арест‘, тъй като обвиняемите можели да се укрият или да извършат нови престъпления. Говорих с моя човек в прокуратурата. Той е приятел с наблюдаващия прокурор. Обеща да направи всичко възможно. Да уредим да го пуснат под гаранция.‘

Домъчня ми за Жулиен. Имаше възможност да намери цел и смисъл в живота си. Да бъде по-рационален, по-прагматичен. Ама каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи. Сам си избра този начин на живот. Пълна безотговорност, разюзданост и прахосничество. А имаше толкова добри перспективи. Идва от добро семейство. Моят баща и неговият баща са братя. Колко пъти сме му говорили, но ефект никакъв. Има и две присъди за дребно хулиганство – едната за кражба на шпеков салам, другата – за уриниране на публично място.

А имаше такъв прекрасен шанс с вродения си артистичен талант. Преди 4 години стигна до финала на ‚България търси талант‘. Във вестниците писаха за него. Ама всичко пропиля...

Изобщо срам, срам – и за него, и за семейството. Пълен нехранимайко излезе. А като те погледне, погледът му един такъв топъл, влажен, всепоглъщащ. Прониква дълбоко в душата ти и те облъчва с безкрайната обич на Всевишния. Но опиташ ли се да му кажеш нещо, все едно, че говориш със стената.

‚Не ме мисли мене, аз съм си добре. Така ми харесва. Ти гледай себе си. Всеки си има своя път в живота...‘

Не знам дали сега така му харесва в ареста. Разбира се, няма да го оставя, ще му платя гаранцията...

 

20 юни

За пореден път получих халюцинации. Този път сутринта, както си лежах на дивана. Присъниха ми се Жулиен и главният прокурор. Главният прокурор, надвесен над огромно бюро с портрета на Сталин върху него, гледаше свирепо към Жулиен със стиснати устни, потрепващи ноздри и свъсени вежди. И го сочеше с огромен показалец. Жулиен танцуваше върху огромен сребрист контейнер за смет и си свирукаше мотиви от песента ‚Don’t worry, be happy’. Контейнерът беше с човешка физиономия и закачливо и сякаш малко иронично се усмихваше на главния прокурор. На стената зад прокурора висеше картината Femmes au jardin на Клод Моне.

Събудих се потен и със сърцебиене.

Не че не знам причината за всичко това - депресията, от която страдам вече няколко години. Всичко започна, откакто получих 5 милиона наследство от бездетната леля на Иван. Усещането за пълна материална осигуреност всъщност само ми навреди. Тотално ме демобилизира, направи ме отпуснат и апатичен. Абе направо казано, безделник.

С Иван ходихме на психиатър. Постави ми диагноза ‚Дисоциално разстройство на личността с елементи на екзистенциална депресия и епизодична амнезия‘. Написа ми рецепта, препоръча ми повече физическа активност, разходки на чист въздух, упражнения за мозъка и целеустременост в ежедневието.

Всичко спазвам - и лекарствата си пия, и физическата активност ми е на ниво. За поддържане на умствената активност всяка вечер гледам ‚Стани богат‘. И съзнателно избягвам да гледам турски сериали.

Но с целта и посоката в ежедневието ми е трудно. Споделих с Иван, че имам влечение към живописта. Той ме окуражи.

‚Дано творческото вдъхновение пробуди у тебе жизнената активност и целеустременост. Креативността би била бъде ефикасно средство срещу деликатния ти психически статус‘.

Оригинал е Иван. Умира да се изразява високопарно и наукообразно. Ако го правеше само пред непознати хора с цел да ги впечатли, иди-дойди. Ама да ми се гърчи и надува вкъщи пред мене, това не го разбирам. Аре, сякаш не се знаем...

那就是你为我工作的方式...

А, и това сега пак! Сякаш не ми стига депресията. От импланта е. Обажда се от време на време. Сякаш напоследък зачести. Най-вероятно и депресията оказва влияние.

Говорихме с китайската клиника. Казаха, че трябва да дойда на място за интервенция. Иван направи резервация, но трябваше да отложим пътуването заради коронавируса...

Трябва да отидем при първа възможност. Не бива да отлагам дълго.

 

28 юни

Нарисувах нещо. Рисувах спонтанно, нещата идваха сякаш от само себе си, от глъбините на душата ми. Според мене се получи доста добро платно. Прекарах цял ден в съзерцание на творбата си.

Попитах Иван за мнението му.

‚Хм, какво е това? Сцена от Lucy in the Sky with Diamonds? Или вариация на тема ‚Мокрите фантазии на болния мозък‘?

Иронията му беше очевидна. Да си призная, засегнах се. Тайно се надявах да хареса картината.

‘Ами всеки си собствен вкус. Аз очаквах, че може да ти хареса. Доколкото знам, си падаш по експресионизма...‘

Иван усети огорчението ми.

‚Всъщност колкото повече я гледам, толкова повече ми харесва‘ – каза той. ‚На някои творби им трябва време, за да проникнат в душата...‘

Дали е искрен, не знам. Знам само, че когато трябва, умее добре да се преструва. Но много ми се искаше да е искрен...

1 юли

Вкъщи дойде Петра, новото гадже на Иван. Не знам защо, но като я погледнах, се сетих за конкурса ‚Мис България‘. Ами прав е Иван, всеки си има собствен вкус. Явно това му е вкусът.

Мацката седна на дивана, сложи крак върху крак и запали цигара. Аз съм в другия край на хола, още не ме вижда.

Спря поглед върху картината ми.

‚Хехе, мило, интересна творба. Само не съм сигурна така ли трябва да се гледа, или трябва да се обърне наопаки...Не ми е съвсем ясно художникът точно с какво е рисувал - с ръце или с крака, хихихи...‘

Хм, какво друго може да очакваш от една кифла. Много е чувала тя за експресионизъм, Кандински, Кирхнер, Шагал и т.н. Като я гледам, никак не съм изненадан от реакцията й.

Раздразнението ми рязко прерасна в гняв. Не издържах и се качих на дивана при тях.

Иван ме погали по главата: ‚Това е Прометейчо. Много ми е добричък и умничък.‘

‚Здравей, Прометейчо! Иван много ми е говорил за тебе. Приятно ми е, аз съм Петра.‘

И протегна ръка да се здрависа.

‚Здравейте! Приятно ми е на мен. Колкото до картината ми, предполагам, че може да сте чувала за екпресионизъм в изобразителното изкуство?‘ – стараех се да бъда максимално саркастичен.

‚О, боже!‘ – извика Петра и се ококори. ‚Сънувам ли, какво ли???‘ Задави се от дима на цигарата и силно се закашля.

‚И за ваше сведение, мистичното сияние от дясната страна съм го рисувал с опашката си!‘

Очевидно Петра за пръв път виждаше говорящо куче. Иван явно не и беше разказал още за имплант-транслатора, който ми присадиха в Китай.

中国的长城!

Ужас! В най-неподходящия момент. Това ще я довърши горката...

Китайците предупредиха, че има някои проблеми със софтуера на чипа, който прави превода от кучешки на български. От време на време спонтанно вмъква в говора и изрази на китайски.

Този имплант спешно се нуждае от корекция. Китайците обещаха в новата версия на сложат и СИМ карта за мобилен интернет. Така речникът ми ще може да се актуализира в реално време. И освен това ще мога да говоря и на английски...

Наистина трябва да пътуваме до Китай при първа възможност.

 

 

 

 

 

© Веселин Данчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Празни мисли на един празен човек, опс, куче, ако не броим останалите в лодката. 😊👍
  • Хубаво пишеш, увлекателно, краят съвсем не го очаквах
Random works
: ??:??