Предчувствието - 3 част

                Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е  замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа  е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприятности…ще го предупредя, да я върне тук, да не преиграва  все пак, от къде да му ги набавям ако пак изперка? – Хари пиеше втората си бира  и мислите му кръжаха като ято в мозъка му, но парите бяха добри, даже повече от добри. Забарабани с пръсти.

         Усмивка цъфна на лицето му, като си помисли колко лесно се получиха нещата. Как я упои, после я затътри в колата, сложи й колана и газ до дупка. После я мачкаше както си иска, а тя беше заспала дълбоко. Спящата красавеца и влъстелинът на пръстените. Но Смит се правеше на по - голяма работа от него, на по - голям властелин...но той Хари си знае цената...хаххаааа...няма да е по-долу от Смит.

………………………….

                               Не знам колко време измина, но все още съм замаяна. Лежа на леглото, а очите ми блуждаят наоколо. Хари ми донесе на един поднос храна, която не съм докоснала. Изпих само бутилката сок, а все още усещам гърлото ми сухо като пустиня. До прозореца залепвам лице на стъклото и виждам пак високи борове. На втория етаж съм, и е доста високо за падане. Повъртях се из стаята. От чантата ми и дрехите ми няма и помен. Облечена съм в един  бял  хавлиен халат. Халат за гости.

                     Отвам до вратата и леко открехвам. Коридорът е пуст. Оглеждам се като крадец и се спускам по стълбището.

Да пробвам да изляза ? Сигурно е заключил входната врата, но да видя все пак.

  Правя няколко предпазливи стъпки и минавам тихо. Хващам бравата. Усещам я в ръката си като нагорещено желязо. Уви…не помръдва. Връщам се назад и спирам до прозореца. Леко издърпвам пердето, кукичките му скърцат и сърцето ми тупа от страх. Тогава виждам капаците. Дървени капаци са спуснати пред стъклата. Нямам си на идея как се отварят, като не виждам от вътре нищо.

    Дяволът му с дявол…заключил ги е…

  Връщам се назад и мисля трескаво.  Хлътвам в първата врата. Голяма всекидневна с дъбова маса и дузина столове. На масата поднос с плодове.    Тогава чувам стъпките му зад гърба си.

    Залепвам една усмивка и посочвам плодовете.

                       - Огладнях…може ли…

       Хари ми смига и аз вземам един портокал. Въртя го в пръсти и започвам да го беля, корите му падат по масата, сокът лепне, но не ми пука и започвам да го ям. После грабвам една чепка грозде. Сладко е, но не усещам нищо, защото страхът пак ме е сграбчил.

        Не знам какво да очаквам в следващия момент. На тръни съм. Жалко, че няма нож или нещо по-твърдо наоколо…

Хари си взема една ябълка и започва да хруска. Хрус…хррруссс…забива се звукът в главата ми…Дали не съм леко превъртяла от това, с което ме е упоил?

-Хайде, момичето ми, отивай си в стаята. Поспи още малко…бъди добро момиче – два реда зъби се показват насреща ми и аз отново се стягам.

  Кимам енергично и послушно. Показвам му, че съм добра.

         Трябва да съм добра, а не като зверче. Обичаш дивите котки – нали Сюзън, шепне ми един силен глас  в главата…

         В стаята отварям чекмеджетата на скрина, после отварям гардероба. Вътре висят бляскави дамски рокли, цветни, разголени, шалове, шапки, обувки  и куп джунджурии.

   Избирам един копринен шал, който е достатъчно дълъг и тесен. Пръстите ми потръпват от хладката коприна, която прошумолява със съскане. Оглеждам и рокля в подходящ цвят и обувки с платформа. Не ми са нужни токчета  за плана, който се заформя в главата ми.

                         Ще видят, те…те…или той…точно не знам на какъв ще попадна, но …

    Вече съм успокоена. Стомахът ми изгъргорва  и аз започвам да дъвча. Ям от нерви. Изяждам всичката храна от подноса.  В съзнанието имам ново предчувствие. Макар и още мъгляво, започва да зрее и да се избистря…

                          Продължава…