Предпразнична ария
Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в кухнята, както се казва - във вихъра на танца е, готвейки традиционната гозба, като отвреме навреме ми подвиква да й подам някоя подправка, съдинка или подпитва кое къде е, за да не сбърка пак лютивия със сладкия червен пипер. Въобще - романтика... Как човек да не напише някоя комедия?!
Ех, признавам си, че синовете ми са къде, къде по-умнички от мен – навреме се спасиха, като отидоха на ски с приятелките си, че от Бъдни вечер насам домашните топлинка и ухания им дойдоха с щипка вповече. Но те не са още толкова изпечени философи като мен. Има време, ще улегнат …
Господи, какво става! Чувам хъркане, примесено с фолклорни мотиви и шум от бясно вряща кървавица… Свекърва ми спи на фотьойла пред телевизора, а кухнята е като бойно поле…
Спокойно, спокойно – та нали съм философ…
Чудя се откъде да я захвана. Дали да не отида и аз на ски?
© Росица Танчева All rights reserved.
Честита Нова година, здраве, щастие и късмет 
