Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мяркаха риби, имаше водорасли – добри на вкус след известна обработка, а раците вече се събираха около трупа на оня нещастник, дето предния ден опита да скрие от вожда намерената умряла лисица…
Жените внимателно ровеха из спечената пръст, понякога изръмжаваха доволно и малките тичаха към тях. Случваше се, макар и не често, майките да им подадат нещо за ядене.
Мъжете не си даваха тоя труд. Пък и без това ни знаеха, нито ги интересуваше чии са тези деца.
Животът отдавна беше изграден на единствено правилните позиции – някога наричани „пазарна икономика“. Оцеляваха някои – най-конкурентно способните и безскрупулните. Оцеляваха за сметка на собствените сили и слабостите на другите. Важното беше да с ...