В съботно-дъждовен следобед, ах, колко прекрасен дъждовен следобед! Когато си станал малко преди обед, а сега е малко след обед и ужасно ти се спи. Сгушен на любимото легло под прозореца, завит със зеленото пухкаво одеало, замислен за утрешните планове, затоплен от вчерашните прегръдки, затваряш очи. Усещаш колко уютно е вкъщи, когато вали дъжд. Усещаш и пулсиращата болка в палеца от вчерашната игра по боулинг. Припомняш си минало щастие, представяш си бъдеща любов и  водиш разговори наум с любовника си. Мислиш за него. И за него. После за себе си. Мечтаеш за куче, голямо, златисто, което ще обичаш страшно много. Неминуемо е. Само да го имаше.

Увивaш се по-старателно в одеалото и в прекрасните съботно-дъждовни мисли. Усмихваш се наум. Душата ти се смее. И се оглежда за друга, която да прегърне. Има няколко такива, които си открила съвсем наскоро. Но кой знае какво ти прeчи да ги прегърнеш. Взимаш специалната лилава химикалка, която отговаря на точно това ти настроение и започваш да записваш напиращия водопад от съботно-дъждовни мисли. А навън толкова уютно вали. Слушаш Royksopp и мислите ти се превръщат в искрящо розови квадрати, които се блъскат в зелени балони, и се превръщат в най-красивите жълти ромбове, които си виждала през живота си. Естествено, че ще ги запазиш само за себе си, а и как би могъл да ги обясниш на друг? Освен ако не го поканиш в главата си, на топло и полумрачно кафе и раздумка със задължителното късметче с две захарчета? Ще го увиеш в тайните си и ще го развеселиш със спомените си, които са „само на една ръка разстояние”. Евентуално ще го трогнеш с любовта си и ще го очароваш с мечтите си, от които можеш да си изплетеш разноцветно пончо. Ще разсмееш сивия ден, когато го облечеш. И ще привлечеш нови отношения, ще промениш нечии впечатления. Дори успя да ги римуваш, несъзнателно, разбира се. Капката, която капна на челото ти... Отново ли липсва таванът? В който оглеждаш мечтите си. И явно продължава да вали. Нечия душа прегръща твоята. Капката се стича по веждата ти и капва точно в края на окото. Като неочаквана сълза. Душата се усмихва, а очите се затварят.