Все ни учеха как не трябва да крадем, че това е наказуемо, следователно кражбата - грях. Обясняваха ни, че откраднем ли нещо, то може да е единственото, което човекът отсреща да притежава, тоест не е честно спрямо останалите. Макар хиляди пъти животът да ни е показвал, че почти нищо не е честно, има закон за крадците на средства. Но крадците на време кой ги наказва? Каква е присъдата за хората откраднали нещо, което никога повече няма да притежаваш по същия начин? Престъпници, винаги излизащи невинни от ситуацията, заблуждавайки те, че ти носиш вината. Онези, които крадат усмивката ти, а на тръгване те оставят да се давиш в океан от сълзи, без да ги интересува как ще изплуваш. А дали ще успееш изобщо да го направиш, е въпрос колко точно си бил наивен. Как биват наказвани хората, които дърпат спусъка, целейки се точно в слабото ти място? Ограбвайки всичко здраво, което е останало в скромната ти душичка и оставяйки те да градиш всичко наново. Изстрелват куршум след куршум, но не от тези ...