Приказка за грозната царица
В едно далечно и приказно кралство живеел цар със своята царица. Времето отминавало, а владетелят ставал все по-мрачен и сърдит. Не харесвал съпругата си и тайно мечтаел тя да изчезне от живота му.
- Как можах да сключа брак с такава грозотия? – въздишал владетелят.
- Трябваше предварително да я опозная, а тя застана до мен покрита с воал. Казах „Да” и сега цял живот ще плащам за своето лекомислие.
Един ден царят решил да действа. Престорил се на болен и нарочно се залежал в покоите си. Идвали знахари от цялата страна, но не могли да го излекуват. След месец владетелят извикал своите приближени и им заявил:
- Скъпи мои васали, открих лек за моята болест с помощта на нашия дворцов магьосник. Трябва да изям сърцето на своята съпруга, за да оздравея.
Всички били ужасени, а магьосникът пребледнял. Той не бил разговарял с владетеля, но не смеел открито да му се противопостави.
През нощта тайно отишъл в покоите на нищо не подозиращата царица. Обяснил й че я грози смърт. После я извел извън двореца, качил я на коня си и двамата завинаги напуснали замъка. Пътували дълго. По пътя магьосникът изчакал царицата да заспи и я оставил в непозната гора. Продължил бягството си, защото знаел, че го очаква смъртно наказание. В гнева си царят бил безмилостен.
Изоставена царицата дълго се лутала в гъстата гора. Накрая открила малка, китна къща до ромоляща планинска река. Всичко било толкова красиво и спретнато все едно очаквало точно нея.
И заживяла самотно младата жена. С времето започнала да помага на животните в гората. Лекувала ги, хранела ги, а един ден освободила от капан голяма рошава мечка. Направила си градинка и отглеждала зеленчуци. През деня времето минавало неусетно, но вечер я измъчвала тъга.
Сядала край реката и плачела безутешно.
- Сигурно съм много грозна. Дори царят пожела моята смърт.
Една нощ както плачела реката се развълнувала. От нея излязъл красив млад мъж с блестяща корона в косите. Имал най-красивите сини очи, а наметалото, което го обгръщало напомняло течаща вода.
Изненадана тя спряла да плаче и го загледала учудена.
- Не тъгувайте, царице. Вашият съпруг отдавна ви е забравил. – промълвил речният принц. После махнал властно с ръка. Младата жена погледнала във водата, а там се появили различни образи. Видяла как с радост царят я обявява за мъртва.
После бързо организирал фалшивото й погребение. След това сключил брак с невинна девойка. В момента и тя му била омръзнала. Бил сам в покоите си, но ядосан.
- Как можах да се оженя за тази грозотия?! Как допуснах пак същата грешка?!
- Ето няма за какво да тъгувате. – прошепнал принцът. После взел нежно ръцете й в своите.
- Не желая да виждам повече сълзи. Искам да сте щастлива. Станете моя съпруга, умолявам ви. – усмихнал се той, гледайки я в очите.
Царицата се изправила смутена. Вирнала гордо брадичка, а в погледа й се четяло недоверие.
- Принце, поласкана съм от вашето великодушие, но вие не ме познавате. Не трябва да ми предлагате брак от съжаление.
Принцът се засмял и казал:
- Много грешите, любима. Отдавна ви наблюдавам. Имате добро, състрадателно сърце и всички в гората ви обичат. Когато се огледате в моите води ще показвам красотата ви. А когато се изкъпете в моята река ще ви дарявам с вечна младост.
Така и станало. Царицата заживяла щастливо с речния принц. И когато се погледнела в неговите речни очи винаги била млада и красива.
© Катя Иванова All rights reserved.
🌹🌹
