Приказка за пътешествието на джуденцето Валерон

      Отдавна, отдавна, много отдавна в едно кралство живееше момче с крила. Всъщност то нямаше истински крила, пък и това "отдавна" се отнасяше за еднодневките, които живяха вчера.

Добре, нека започнем приказката отново.

Тази сутрин в спалнята на джудженцето Валерон, един слънчев лъч играеше джига по клепачите му. Много неприятно усещане, когато сънуваш, че си птица и летиш. Бавно отвори едното си око и го затвори, сумтейки. Изправи се в леглото и... Изкрещя! Целият беше с перушина, при това бяла. Подскочи върху пода и взе да кръжи.

- Аз не съм пиле! Не съм...

На перваза кацна един гълъб и започна любовното си гугукане.

- Марш от тука! Не съм гълъбица! Кьорав ли си, че съм мъж!

Птицата постоя с наклонена настрани глава и отлетя.

- И кво ще правя сега, вече ме налитат гълъби, да правят секс... Ужас!!!

Замисли се и в главата му изплува образът на магьосницата Морталия. Изскочи навън и хукна към колибата ѝ. Спря пред вратата, но не знаеше, как да почука. Затова започна да бие с клюна си. Отвътре се чу старческият глас на Морталия:

- Влизай, Валероне!

Той подхвръкна и блъсна с крака вратата.

- От къде ме позна, че съм аз?

- Е, кой да е? Голямо, бяло пиле, което гледа тъпо, говори с джуджешки акцент и живее наблизо... Ами няма друг.

- Моля теее, спаси меее.

- Сега пък, що блееш, като овца, да не учиш чужди езици? Хубу де, ще видя, какво пише в голямата книга.

Тя извади една огромна книга с кожена подвързия, изтупа я от праха и започна да разлиства, мърморейки:

- Пиле...Пиле... Пиле... А да, ето го. Само че пише на сантоскриптиански. Трябват ми преводаческите очила.

Отиде до една ракла и извади нещо, което беше две разкривени лупи. Сложи ги и заприлича на разноглед бухал.

- Не може да бъде... Невероятно, това да се случи на теб...

- Какво, ще умра, като пиле ли?

- Не бе, идиот! Вдишал си перо от ангел-хранител.

- И що ме храни с пера? Да не би да е имал кокошинки?

- Ако не млъкнеш ще те превърна в плужек.

Морталия продължи да мрънка и накрая каза:

- Няма да стане! Просто няма да можеш да изтърпиш всичко това...

- Какво, да ме оскубят на живо или...

- Плужекът ти е сигурен... Единият вариант да намериш, кой точно ангел-хранител е бил снощи при теб, а другият е някой да се влюби и да те целуне. Първият е труден, втория направо невъзможен.

- Права си, кой целува големи пилета по човката и то да е влюбен в тях. Явно ми трябва луда орнитоложка...

- Най-лошото нещо при джуджетата е, че много говорят. Докато брътвеше, прочетох пояснителна бележка, че мога да направя отвара, която да ти върне стария облик, но не трябва да се влюбваш, защото отново ще станеш пиле.

- Давам честна джуджешка дума, че няма да се влюбвам!

Магьосницата го погледна над очилата и очите и бяха смразяващи.

- А бе, ти наистина ли си толкова тъп?! Влюбването не зависи от теб, това е най-мощната неземна магия... Проблемът е, че и отварата няма, как да ти направя, защото ми трябва цветът на билката Pluma of angelus или както простолюдието му казва "ангелско биле", а то расте само в омагьосаната гора и цъфти... Чакай да сметна... След три седмици по новолуние.

- Благодаря ти! Аз отлитам. Всъщност, мога ли да летя?

- Можеш, но те съветвам да е само нощем, защото първият ловец, който те види ще те гръмне.

     И така започна странното пътешествие на Валерон.

                                                       Следва продължение