Mar 14, 2019, 9:53 AM

Проблеми с работата? 

  Prose » Narratives
419 0 5
1 мин reading

Нина бе малка спретната женичка, с големи очи и плаха усмивка. Беше любимката на випуска, умна и приветлива. Завърши без усилие с пълно отличие и се впусна да покорява света. 

Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и желание. Записа се на трудова борса и започна да си търси работа, изкара преквалификационни курсове, но за ниско квалифициран труд - това се предлагаше. Тогава се запозна с работодател №1 - Светослав. Мъж на нейните години, женен, с дете. Нина даваше всичко от себе си, защото работата ѝ харесваше. Фирмата напредна, откриха нов филиал, клиентите бяха доволни. Не обръщаше внимание на грубите подмятания на шефа си, той бе все по-ядосан и вечно и прехвърляше още, дори и своята работа. Един ден дойде в фирмата и поиска да подпише документи, с които тя да си прехвърли на него имота, който имаше от баща си. Тя естествено отказа и почна тормоза, обиди и вербално насилие. Шефът ѝ доведе и нова жена уж да ѝ помага, която започна да я краде. Нина не издържа, един ден просто завъртя ключа и повече не дойде на работа. Уволниха я дисциплинарно.

Пак започна да си търси работа, чрез борсата. Тогава се запозна с работодател №2 - г-н Николов, млад начетен с диплома  от Щатите. Бизнесът прохождащ и Нина използваше всичките си знания да тръгне фирмата, намериха инвеститор и потръгна. Цялата административна работа лежеше на плещите ѝ, клиентите бяха доволни. Един ден шефа ѝ дойде угрижен и каза, че продал бизнеса на богат олигарх за много пари, но новият работодател няма нужда от нея. Пак без работа, младата жена  все повече започваше да не вярва в системата и хората. Така се срещна и с работодател №3, екипът бе млад, но работата от 16 часа на ден я изтощаваше . Работеше с голям хъс , защото заплащането беше добро, бизнесът се разшири, шефът и искаше да купи още помещения и да обучи нов персонал. Започна да удържа от заплатите на старите си работници, докато един ден не събра екипа, обвини ги в интригантство и липси, а не след дълго ги уволни. 

Държавата нехаеше, квалифицирани кадри отиваха да берат ягоди в Англия, а работодателите безчинстваха, освен Нина, масово хора оставаха без работа, спряха да се раждат деца, населението се топеше, а мошеници забогатяваха и откриваха офшорни сметки на Кайманите. Пълна разруха.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря сърдечно за мненията,поздрав!
  • Жал ми е за хората, които вечно се вайкат и окайват. За съжаление това е характерно за народопсихологията ни ...
  • Песимизмът на Живка е оправдан - огледайте се наоколо и точно това се случва! Много ми хареса, написано е стегнато, леко се чете и най-важното - всеки от нас е преживял и тормоз на работното място, и уволнение за нищо, и рязане от заплата...
  • Не ми хареса неоправдания песимизъм във финала на есето.
  • Жалко за Нина. Интересно какво е станало с нея. Хареса ми.
Random works
: ??:??