Продавач на души
Свечеряваше се. Есенният октомврийски ден заспиваше. Само дворът още ехтеше. Звънко летяха гласовете на няколкото деца, бягащи след една топка.
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна. Имаше топли, добри очи, а слабото и лице бе обрамчено като с ореол от тъмнокафяви къдри. Учителската работа бе нейният живот. Всеки ученик заемаше специално място в сърцето и. Тя обичаше децата, защото те имаха чисти, неопетнени от пошлостта, души. За 12 годишната си работа с децата тя бе овладяла до съвършенство умението да ги променя, т.е. да ги кара да се стремят към висшите нравствени стойности. Те заобичваха живота повече, защото бяха водени по един от правилните пътища за остойностяването му.
На вратата и се почука едва доловимо. Тишината бе нарушена. В стаята влезе твърде дребна, възрастна, свита от тревоги женица, която водеше след себе си около 10 годишно момиченце. То имаше красиви правилни черти, но в погледа му личеше преплитането на жизненост и някакъв страх... Блага пое с любов ангажимента да снеме трудността на математическите задачи, които тормозеха немирната детска главичка...
В продължение на няколко месеци Аиша посещаваше Блага... но от нея не получаваше само помощ за задачите, тя съзираше изгубената си майка. Удивяваше я топлият начин, по който учителката я приемаше... за жалост биологичната и майка липсваше в истинския смисъл на думата. Тя бе омотана в капаните на разрушената си душа... бродеше в едни полусънни състояния в своите отвлечени светове. От време на време от вцепенението я изваждаше някой минувач, който бе нахлул уж в живота и. Да! Луда беше!
Аиша гледаше разпадането на майка си с болка... а сълзите често задавяха чистата и душа. Опората на майката липсваше. Бащата съвсем не беше известен. В трудните мигове тя имаше само баба си... Оная 65 годишна старица, която сякаш със меч воюваше в люта битка с нищетата. Сриваше стени със зъби и нокти, за да може Аиша да стане достоен човек... Мечтата и бе да преуспее в живота, да получи знания, каквито тя е не имала... Не я интересуваше, че в разцвета на новия технически XXI век, тя дори и името си не можеше да напише. Важното беше детето да е щастливо.
Бабата нямаше с какво да заплати помощта. Пък и кой ли и искаше нещо...?Топлата и благодарност беше цялата награда за добрата душа на учителката.
...
Минаха години... Блага изгуби връзката с бабата и Аиша. Не знаеше къде изчезнаха... но сърцето и искаше да знае.
Веднъж пак срещна старицата, но този път години и мъките още по-отчетливо бяха смалили бедната жена... Беше болна, изпита от нечовешка болка...
- Радвам се да те видя! - каза усмихната Блага - Къде беше изчезнала?
- Не съм добре, госпожо... Виждаш, болна съм, душата ми плаче, плаче за клетото ми детенце. Плаче за дъщеря ми.
- Какво става? Какво се е случило с тях? - с загрижена топлота попита Блага
- Дъщеря ми съвсем се омота в разрухата... Започна да ме краде, да посяга на мен и малката. Та какво имам аз за крадене? Два скъсани чорапа!!! И туй вехтото дето е на мен! Парите все не стигаха... После тя излезе един ден и вълните на Дунава я поеха... Не се завърна повече! О, о пуст живот! Малката избяга от вкъщи, плачейки. Въпреки че майка и не беше съвсем добре... тя я обичаше! Аз не можех да я утеша... не можех, а нали майката трябва да утешава децата си... Тя беше моето малко детенце... Детенце, което изгубих. Погубиха я черните пипала на порока... Очерниха невинната и душа с лъстиви обещания! - каза на един дъх със сълзи на очи бабата.
Аиша сега бе нечия изтривалка, робиня на плътта, на страстта... Младостта и бе изпивана от катранените устни на хилядите сластолюбци, които пренебрегваха семействата си за миг удолствие... Този кух свят я убиваше. Рушеше клетата и душа на хиляди малки късчета. Дрешките и накитите, с които заплащаха открадната и невинност, едва ли можеха да върнат човека в нея. Аиша не беше ли самотна? Не са ли самотни всички ония, които се поддават по принуда на порока?
- Помогнете и! Трябва, трябва да я върнете... тя е дете, дете само на 15 години... Аз я чувам как вика, вика за помощ!
Блага бе разкъсана от същата мъка, както и старицата. Огорчаваше я безизходността, в която се оглеждаха човешките души... безизходност, която предлагаше техническия XXI век.
- Ще я намерим! Ще я върнем! - каза с обещание тя
Блага уведоми полицията, с което опита да задейства откриването на Аиша... Те бяха така добри да отговорят на загрижеността и за клетото създание... Но дали вече не беше късно? Дали Аиша не беше завъртяна във въртопа на фалша и празнота...? Търсенето беше безрезултатно. Нямаше и следа от Аиша...
След известно време вестниците съобщиха за намерен труп на момиче, умряло от една последна доза... последна доза болка.
Дали това беше Аиша? Блага трябваше да разбере. Отиде да разпознае тялото... и в ужас извика, защото виждаше онази своя ученичка, която бе осмисляла немирните числа. За какво и бяха тия числа сега? Да смята парите, които щяха да изскубват от нея мръсните ръце на някой продавач на души!
Полицаят, който беше съпроводил Блага до разпознаването на тялото, и подаде едно писмо. Блага, със сълзи в очите, с раздробено сърце и стъпкани идеали, разгъваше писмото. То бе от нея. Последното и писмо...
„Не избирайте моя път...! Той ще ви отведе в бездна... която насила ще ви ограби, ще ви раздроби... Моето сърце отдавна е смляно и сега в ушите ми още отекват онези страшни думи... "Спреш ли, ще мина през теб..." Май в онзи миг някой сякаш ме смачка, направи ме съвсем нищожна... Аз потънах, задушавах се... Исках да избягам и бягах, и бягах, но той мина през мен... а по бронята на колата му, купена с парите от човешки души, остана само кръв... Не избирайте моя път!"
PS. А теб, живот, те обичах... защото в него имах стълбове... които някаква сила бутна... Сега нямам нищо!
Блага се запъти към къщи. Но можеше ли изобщо да стигне до там? В мъгливата октомврийска вечер един старчески силует се изгуби... Само вятърът довя едно приглушено стенание:
- Чувам те, дете... чувам те...
Всичко утихна в хладната октомврийска вечер.
© Петя Стефанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Настръхнах...
-
Един от първите ми разкази
Благодаря, че прочете! -
Настръхнах...
-
По-истинско от това няма как да бъде..
-
ЕЕЕ, много е истинско. За съжаление не винаги изборът е правилен
-
esther (Морела Морт), тъжно като живота на първообразите на Айша и баба и...
-
Много е тъжно... и хубаво... хубаво пишеш
-
Мария,Бояна,Лъчо,Криси истинска история, с истински лица,станали жертва на действителността...
-
Най - много боли от действителността ...
-
Много човешка топлина и доброта струи от твоите разкази! Сърдечен поздрав!
-
нещо от рода на "много добро" е малко, но не знам просто какво да кажа. Колко красиви, изпълнени с щастие, радост, смях и безброй решения ни предлага техническият 21-ви век... Имам чувството, че преди 7-8 години, когато нямахме по 5 GSM-a и още такива глупости, да не изброявам, които целят да направят живота ни лесен, беше по-приятно и просто... и хубаво... не знам
-
Поклон пред душите им, пред перото ти...болката крещи...!!!
-
Познавам всички прототипи на разказа и ме боли до дъното на сърцето ми за тях!
-
Когато го прочетох, се разтреперах
от тъга за клетата съдба.И оказва се
за жалост, че е истинска случка.
Много тъга по този свят , много.
Прекрасен разказ. С обич. -
Прекрасно!Толкова близо до живота!Искрени поздрави!
-
Толкова ме впечатли разказа ти, адашката ми, че... просто нямам думи!
Прегръщам те! -
Браво Петя! Това дори не е разказ, а една житейска хроника!Това се случва ежедневно край нас и много хора виждат тези неща. Дори аз съм се борил сам понякога срещу тях и мога да разкажа още по-тъжни истории. Но всеки трябва да се замисли как допринася сам за съществуването на тази действителност. Един с безразличие, друг като лош родител, трети с алчността си за пари и т.н. Поздравявам те отново!
-
Поздравления, Петя!!!
Тъжна история!!! Нека не се случва никоме подобно нещо!!! -
Разказа е много хубав!!!Тъжен е,но е и много истински!Харесвам ми,наистина ме трогна Поздравления Петя,пишеш страхотно,продължавай в същия дух!!!
-
Разказът е по действителна случка.Затова май токова боли!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Жалко ми е, но с прототипа на героинята Айша, бяхме връснички. Надявам се, че е жива, където и да е днес...