Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха или мразеха ,всички бяха тук .Поседна до камъка на дядо си ,преля с вино и вода ,махна тревите и сложи на сухата пръст върху салфетка дъхав хляб ,които беше изтекла .Седя  ,попълча и пророни сълза ,спомни си колко я обичаха тези хора ,беше много млада и хубава ,някой завидя и почнаха клюките и то безпочвени и без основание.Тръгна си и ги прокле ,всички , за недоверието ,за фалша , на който се бяха потдали  ,на лъжите ,на които повярваха .Сега се върна да поиска прошка  ,те  бяха част от живота й .Стана от камъка ,поизтупа праха и промълви тихо:

-Простете!

Никакъв знак ,тишина .Тогава изкрещя силно:

-Простете!

Изведнъж се изви силен вятър и притъмня за секунди .После изведнъж тъмнината изчезна и грейна юнското слънце .Бяха й простили .Тя тръгна тичешком без да се обръща назад.

Послепис:Това не е реален ,а лиричен герой...