ПРОСТОР

Обичах да я наблюдавам, когато простира. Вадеше чистите дрехи една по една. Беше ги подредила в легена и макар че бяха още мокри, току-що изпрани, стояха сгънати и готови за простора.

Ето, сега взема един потник, сигурно е на мъжа й, изтупва го внимателно, пооправя нещо по него и го мята на въжето. После панталоните, тях ги защипва с главата надолу. Чорапи, гащи, какво ли не. Светна балконът, подреден, а по въжетата сякаш птички бяха накацали, не дрехи. Тази жена беше магьосница.

Завиждах на мъжа й.

Представях си как му готви, как купува най-добрите зеленчуци от пазара, измива ги, после ги реже, слага нещо в тенджерата, в кухнята ухае на гозба, тя си е сложила някаква секси престилка, ама как е хубава с нея, колко е грациозна, сякаш с черпак се е родила... Идва ти да я схрускаш.

Оня готованец се прибира от работа, отваря си бирата, жена му е свалила престилката, облякла е най-красивия си пеньоар, оправила е косата си, сложила е грим и го очаква. Слага му от тенджерата, той не говори нищо, мълчи, яде и пие. Ей, глупчо, викам си наум, не виждаш ли какво имаш пред себе си? Прегърни жената, целуни я, купи й букет цветя, изведи я навън, изпийте по чаша вино, нека да се почувства специална, желана. Не ме ли чуваш?

Не ме чуваше, а и няма как.

Реших, че тряба да я заговоря, дори знаех кога точно изхвърля чувала със смет, правеше го всеки ден в петнайсет часа, не знам защо точно тогава. Ще си обуя най-готините маратонки, ще си сложа тениската и оная шапка, бейзболната, тя няма да може да ми устои с нея. Ще се съгласи де се видим. Ще намерим начин, нищо че е деликатно. В края на краищата аз също съм женен, все някак ще се разберем.

Докато обмислях плана си, в апартамента на красавицата се водеше разговор.

Тя (без пеньоар, разчорлена и с пила в ръката):

- Говедо мръсно, кога най-после ще започнеш да печелиш нормално, а? Пера ти скапаните дрехи, на слугиня съм се превърнала, а ти по цял ден мързелуваш!

Той (отчаян, с мазолести ръце):

- Ама как така, защо така говориш? Нали знаеш, че на две места работя, парите все не стигат, ти нали изпращаш на майка ти, изплащам апартамент, кое по-напред...

- Не искам да слушам повече! За нищо не ставаш!

Когато я заговорих на следващия ден пред контейнера за боклук, тя неочаквано за мен се съгласи съвсем бързо, дори сякаш се чудеше, че едва сега се осмелявам, усмихва се с охота, която не заслужавах. Тази жена не спираше да ме изумява, колко непосредствена беше, земна, от нея на вълни се излъчваше нещо диво, чисто и похотливо.

Късметлия се оказах. Кой знае, може пък скоро нещата да потръгнат – довечера сме на кино, мъжът й щял да отсъства цели два дни, представих си толкова много неща, че да ви кажа честно, едва ходех от настръхналото си въображение. Поиска ми някакви си двеста лева, между другото, но това не е проблем, жена ми няма да забележи липсата им, пък и какво толкова. Тези неща са естествени, важното е другото да върви. Нали така?

Отидохме в лятното кино. Даваха някакъв лигав френски филм, не ми беше до него, аз хванах китката й, тя изохка, защото сигурно съм й причинил болка в страстта си, затова просто я прегърнах през кръста и ръката ми сама се свлече по-надолу.

През два реда по-назад в киното жена ми се топеше в прегръдките на някакъв двуметров примат, когото нямаше да мога да пребия. Като ги видях, дори изобщо не ми мина през ума, че трябва да браня своята чест или тази на жена ми. В крайна сметка и аз бях излязъл да изневерявам, какво има тук за бранене? Стана ми едно такова тъпо, не очаквах все пак точно жена ми... и точно днес, сега, тук. Както и да е.

Принцесата до мен изобщо не се притесни, като й казах, че сме разконспирирани; напротив, предложи да отидем в нейния апартамент. Нали сега е празен. Нещата вървяха като по мед и масло. Най-после и на мен да ми провърви.

Когато влязохме, мъжът й седеше в кухнята и пиеше бира. Изобщо не се учуди, като ме видя, сякаш ме очакваше.

- Това ли е поредният – рече унило. – Дано поне да си плати. Аз съм уморен, отивам да спя.

- Нали щеше да отсъстваш два дни?

- Смятай, че отсъствам.

Обу си обувките и излезе.

- Къде отиде той? – попитах любимата си.

- При жена си. Все така прави, като пийне повече. Спалнята е свободна, нека отидем там... Ще заключа външната врата за всеки случай.

Въобръжението ми спадна, исках да се прибера вкъщи, но вече беше късно.