Лъжата, сама за себе си! (Огледало!)
Кой каза, че на лъжата краката са къси?
Нейните започваха почти от красивата ѝ, лебедова шия, точно там където преглъщаше всяка лъжа, след като бе изречена.
Очите ѝ леко се присвиваха, а ъгълчето на красивите ѝ устни леко, ехидно се повдигаше всеки път, когато в душата ѝ се зараждаше нова лъжа.
Тя смяташе това за красиво, както всъщност мислеше и сама за себе си (няма какво да се лъжем ).
Лъжеше още от малка. Родителите си, за това къде ходи, какво прави, с кого е..
Когато се омъжи започна да лъже и съпруга си, че няма любовник, а любовника, че няма съпруг. Наричаше го лавиране.
Лъжеше и приятелите си. Постепенно лъгането ѝ се превърна в патология. Лъжеше всички, просто така, за спорта.
Може би само, това че се мислеше за красива донякъде не беше лъжа, освен ако не си направите труда да вникнете в сама ѝ същност...на лъжа!
Самозалъгваше и себе си, докато един ден случайно или не, стоейки пред огледалото ( тя обичаше да се съзерцава) не забеляза, че нещо у нея се бе променило.
ТЯ - голямата красавица, с дълги бедра, която бе свикнала да се вижда, като приказна фея, сякаш се гледаше в криво огледало. Беше грротеска. Най-грозно и разкривено създание.?
Уплаши се сама от себе си! Прииска й се да избяга, но внезапно осъзна, че всички лъжи и измами на света не биха й помогнали да се скрие от себе си.
Това бе тя - лъжата! Жалко краката ѝ вече не бяха тъй дълги и тя не бе тъй красива.
Видяла се в цял ръст сама съжали себе си!
© Кат Кат All rights reserved.
* За първи път правя опит да пиша проза, затова благодаря ви отново 
