П Р О С Я К
Пети ден Лазар седеше на плочника пред общината и вяло поглеждаше към преминаващите, вглъбени дълбоко в себе си хора.
Някой ще се спре за миг, ще порови в полупразните си джобове или изтънялото си портмоне и ще хвърли скромна двулевка в кашона, поставен пред краката му.
Сега вече, след третата година галопираща инфлация, те имаха стойността на някакви си жалки двадесет стотинки от преди промените, но затова пък се равняваха на половин хляб за деня.
Съпругата и децата разчитаха единствено на него.
Преди години, отговорен и търсен инженер – сега бе принуден да седи до саксиите пред величествения билдинг и да разчита на преминаващи добри хора. Все щеше да мине някой, който е познал сиромашията, ще му подхвърли петинка от хляба си и ще отмине с чувството на недоизказана виновност и притеснение.
От натрупания опит вече знаеше, че ще се спре някой обикновен човек, не по-различен от него, а за онези по-богатите сякаш не съществуваше.
До обяд не се появиха някакви особени постъплен ...