Прозрачен затвор - 5та част

Прозрачен затвор

Част 5

„Ние сме в „Края“, наслади му се...“ – в съня му каза момичето и потъна в светлината от отворената врата. Кольо извика и сънено се надигна рязко. Вече беше привечер, слънцето залязваше и небето над него бе оранжево. Той не се наслади на залеза видя срещу него надписа WC, който светеше в зелено. Боже как знаеха? На него му се ходеше по малка нужда. Кольо се изправи и се насочи към тоалетната. Дали момичето щеше да е там? Щеше ли да се срещне пак с нея? Той повече се интересуваше от тези неща, от колкото да пусне една вода. Натисна прозрачната дръжка на врата в прозрачната стена и влезе. Но този път тоалетната беше друга. Плочките по стената бяха сини, а на пода зелени. Имаше мивка с огледало и чешма, а срещу тях имаше писоар. Не се виждаха тоалетни банки. Той примигна отчаяно и си свърши работата в писоара. Изми ръцете и лицето си и отново се загледа в огледалото. По-скоро, чакаше нещо да се случи, но този път нищо не се случи. Пусна пак водата отново наплиска лицето си, прокара мократа си дясна ръка през косата си. После приглади прическата си с две ръце и се запъти към врата. Преди да я отвори и да излезе се обърна огледа тоалетната. Нищо! Когато излезе тресна ядосано врата. Но не последва някакъв звук. В помещението отново се бяха появили прозрачна маса и стол. Време бе за вечеря. Вечерята бе лека и вкусна. Десерта бе бисквитена торта. Когато се нахрани, забеляза накрая на масата, че имаше и една бутилка от любимата му бира. Кольо я погледна невярващо. Взе бутилката и си наля в чаша. Бирата бе приятно студена. Той взе чашата и отново застана пред прозрачната стена да гледа подреждащите се звезди. Те изгряваха една след друга като коледни лампички. Луната извиси сърпа си точно срещу него, а под него в краката му София светеше с разноцветните си градски светлинки. Обърна се масата бе още там. доля си бирата. В прозрачния затвор, бе станало тъмно. Единствената светлина идваше от звездите, луната и светлините на града под него. Когато изпи бирата му се до ходи пак до тоалетна и врата с надпис WC отново се бе появила. Кольо остави чашата на масата и влезе в тоалетната. Изненада! Това бе първата тоалетна. Тази с белите плочки. Усмивка се появи по лицето на Кольо. Той затвори вратата на тоалетната банка и почна да си върши работата. Когато приключи опита да тропне на съседната банка. Но невидим преграда пак му попречи. Кольо отиде да се измие и забеляза, че до огледалото се бе появило малко прозрачно рафтче с запечатана четка и паста за зъби. Изми се и разпечати прозрачната четка, след което почна да си мие зъбите загледан в огледалото, а в него се появиха написани думи сякаш с дъх. Надписа гласеше: „Когато приключиш с зъбите ги върни на мястото им и си лягай!“ Когато го прочете надписа изчезна. Кой му пишеше? Кольо изплю паста и се изми. Тръгна да излиза, но после се върна. Какво би станало ако вземе четката или пастата? За мисли се! Но не посмя. В прозрачната стая се бе появило легло. То бе в тон със стените, пода и тавана на помещението. Светлините на града прозираха през леглото и завивките. Кольо се съблече на средата на стаята и оставайки само по боксерки се пъхна под завивките. Затвори очи, но в мислите му беше Мая. Какво ли правеше сега? Дали се притесняваше за него? Липсваше му! С нея бяха заедно от дванадесет години. Бяха се запознали в предишна работа когато и двамата бяха продавач-консултанти е супермаркет за мебели. Тя бе най-красивата в целия отдел за мека мебел, а той беше в отдел кухни. Тогава Мая го помоли да я вдигне с един високоповдигач в склада. Кольо се засмя когато и помогна. Беше я виждал и преди, но в този ден я беше видял по друг начин. Тогава я покани да излязат. Тя първо отказа, но после размисли. Това бе най-хубавата вечер в живота им. Тогава не я целуна. Не искаше да я пришпорва, но на следващата среща... Кольо заспа...

Край на част 5

Костадин Койчев - Kovak

Следва...