Кольо стана от дивана изключи телевизора и остави дистанционното на масата пред себе си. Отвори балкона и излезе навън. Въздухът беше тежък. Миришеше на запалени въглища, на горяща гума, а валеше и бял пухкав сняг. Снегът покриваше столичния град пред малките му кафяви свински очички. Градът отвръщаше на снега със своите разноцветни коледни светлинки. Кольо бе въз пълничък 46 годишен мъж, който през живота си не бе създал семейство. Беше уникално добър инженер, но тези неща с жените не го привличаха. Нямаше необходимост и с мъже да общува. Беше си някакъв странен егоист. Майка му казваше, че така ще си остане сам и позна. Той погледна отвъд снега. Загледа се в мрачното сиво небе, от където идваха снежинките. Някак на самия сив фон почнаха да се образуват зелени линии. Те бързо се събираха и образуваха някаква схема. Кольо изтича вътре, като за миг дебелото му туловище се заклещи на врата между хола и терасата му. Взе един лист от принтера и почна да ги чертае. Погледна тавана на хола и ...