Ресторантът се намираше на ъгъл, където две улици се срещаха и образуваха завой. Едната се отделяше към центъра на града, а другата водеше до път без изход. Знакът беше поставен още в началото на завоя, точно пред колоната от дървета, но повечето от новопристигналите не забелязваха знака и често се бъркаха, налагайки им се да обръщат в дъното на улицата, която от своя страна беше претъпкана с паркирали автомобили.
И ето, в един дъждовен ден през октомври, когато колите се нижеха по остриетата на дъжда и чистачките едва смогваха да покажат ясна пътна картина, един дълъг, стар автомобил се отдели от потока, мина покрай ресторанта, сви в улицата без изход, а когато стигна дъното, спря. Известно време никой не излезе от колата. От потъмнялото небе само дъждът все така неукротим заставяше хора, дървеса и треви да превиват тела под него. Шахтите преливаха, а улицата плуваше във вода. Кестените наредени по тротоара повдигаха напоените си корени, заедно с плочките и сякаш взаимно с дъжда се бо ...