Пътищата Господни
Денят ми мина тежко, натоварено и изпълнен с напрежение. Толкова много манифести, с десетки коносаменти, митнически декларации - ужас. Висенето пред гишетата ме убива, но нямаше как, една от подчинените ми бе в отпуск, всички други претрупани с работа и аз в митницата да уреждам формалности.
Съдба, случват се и такива дни. Излязох от портала на пристанището малко след 19.30 и поех бавно нагоре към центъра на града. Минавайки покрай Бар при Капитана се поколебах, но реших да влезна за малко. Поколебах се, защото вече не пушех и цигареният дим, стелещ се на талази ниско под тавана и придаващ призрачен вид на заведението ме дразнеше. Въпреки това влязох.
Няколко секунди се взирах накъде да се отправя и изведнъж видях Бай Серафим - стар мой познат, палубен боцман, вече пенсионер, но симпатяга - веселяк и много добър разказвач.
- Здрасти, барба, как е здравето - поздравих го аз и се ръкувах с усмихнатия старец.
- Здрасти, младо, че как да съм - ухили се и той - на водка с ...