Раят е на небето
Ти говориш като възрастните!
Малкият принц, ”който никога през живота си не оставяше
да не му се отговори, щом е задал някой въпрос.”
Малките деца са странни. За възрастните, разбира се. Те, като техни родители, могат да ги обичат силно, да ги разхождат, да им четат приказки за лека нощ, с една дума – да се грижат за тях. Освен това могат и да приказват с тях, да ги изслушват. Но стане ли дума да ги разбират – децата са странни. Никой никога не е разбрал, не ще и разбере какви мисли протичат в малката глава на едно дете, което сега изучава света. Неговата фантазия е безгранична, за него няма задръжки. То не прави разлика между добро и лошо, черно и бяло, горе и долу, живот и смърт – противоположности, които за всеки обикновен възрастен са явни и нормални. Така например, когато се каже: „Дъската е черна.”, човек ще си рече: „Ясно, значи не е бяла.” И ако всеки би писал на черна дъска с бял тебешир, защото така е общоприето, едно дете би хванало разноцветни тебешири, с к ...