Романтик (Христо Костов)
403 16192
Nov 10, 2008, 9:44 AM

Рисунки от живота 

  Prose » Narratives
1862 0 21
8 мин reading

Росен позвъни на звънеца. Отвътре излезе подпийнал мъж.
-      Какво обичате?
-      Господин Ставрев, нося ви един материал да видите. Новината си я бива. Ще ударите с нея другите вестници в земята. Може ли да вляза?
-      Да. Заповядайте.
Росен  влезе и стреля в мъжа. Прекрачи тялото му и тръгна към хола. От него се чуваше музика и женски глас, който припяваше. Бутна вратата и насочи пистолета. Жената се обърна и го видя. От ужас не можа да извика. Само се хвана с ръце за гърдите и изгледа странно показалото се на блузата И червено петно. Росен стреля още веднъж и тръгна към другата стая. Отвори и светна лампата. На леглото седеше малко момче. Росен вдигна отново пистолета си. Беше истински професионалист. Репутацията му беше огромна. Цената също. Стреля в детето. После седна на пода до малкото тяло и извади лист и молив.
.....
Ростислав отпиваше от коняка на малки глътки и хвърляше незабелязано поглед към блондинката на съседното сепаре. Беше усетил нейното любопитство и всеки път щом приятелят, или там какъвто И беше мъжа с нея, станеше да говори по телефона, тя го изпиваше с поглед. Така стана и сега щом остана сама. Изгледа го продължително, сложи пръст върху ярконачервените си устни и го смукна. Изпи чашата с шампанско на екс и се запъти към тоалетната, приканвайки Ростислав да я последва с небрежно кимване с глава. Той изчака пет минути, извика келнера и плати. Пред дамската тоалетна нямаше хора. Даде петдесет долара на човека, отговарящ за хигиената, и пред вратата беше сложена табела – „Временно затворено. Извинете за неудобството!”.
Вътре в тясната кабина блондинката се трудеше с настървение върху пениса на Ростислав. Когато той почувства приближаващото се  изпразване, се дръпна назад. Обърна жената и вдигна роклята И към кръста. „Хубаво задниче!” – си помисли и скъса гащичките И. Постави члена си и натисна силно. Тоалетната се огласи от нейните викове.
...
В подземният паркинг беше тихо. Ростислав се приближи до черната лимузина. Почука на шофьорското стъкло.
-      Какво искате? – попита сънено шофьорът.
Чу се тихо изпукване и главата му се отметна встрани. Ростислав отвари вратата и издърпа тялото. Довлече го отзад и го сложи в багажника.
...
Аркадий Немцов се чудеше къде се бави Рая. „Не спря да пие цяла вечер тази кучка. Трябва да я предупреди или да я разкара. Станеше ли депутат, а то беше почти сигурно, тя щеше да го компрометира.”.
Насила я изведе от ресторанта. Беше заспала в тоалетната в доста неприлична поза. Докато я извеждаше, тя не спираше да псува. Набутая в лимузината и седна до нея. Няколкото шамара я накараха да проумее кой командва парада. И двамата се зачудиха, когато внезапно лимузината спря и преградата деляща шофьора от пътниците се спусна. Ростислав се обърна и насочи пистолета си. Рая го позна, но от ужас не можеше да извика. Два изстрела и още два контролни в главите на Немцов и Рая. Ростислав извади отново лист и молив.
.....
Ана Чадлинг бързаше да приключи със сметките. Погледна часовника си. След половин час щеше да мине Ричард да я вземе. Ричард... При мисълта за него я обхвана приятна възбуда. Нахлу в живота И като ураган. Почти година мина от предишната И връзка, когато се появи той. Всъщност, тъкмо навреме. Работеше в една счетоводна кантора, когато нейн познат я уреди да почне работа при някой си Хоумър Бенкс. Оплешивяващ, малко пълен и забавен господин. Скоро разбра, че зад фасадата на законния бизнес се крият  доста незаконни дейности. Че същият този господин Бенкс е известен в криминалните среди като Скукси, един от босовете в Източен Лондон. Тревогите И бяха напразни. Занимаваше се само с финансите на  легалната част от бизнеса и не се интересуваше от нищо друго.
Ричард снемаше всичкото напрежение от нея. По цял ден само цифри и сметки. Но щом той се появеше, Ана знаеше, че настъпват хубавите мигове. Пристигаше всеки ден и я взимаше. Отиваха в техният ресторант и хапваха. После правеха дълга разходка и се прибираха в нейния апартамент. Попита Ричард веднъж защо не я заведе при него, но той не И отговори. Само я изгледа, както И се стори, странно и отклони  следващите И въпроси със страстни целувки. Любеха се всеки ден. Сякаш за да може тя да навакса за пропуснатото.
-      Боже мой, Ричард, къде си бил всичките тези години? Защо не те срещнах по-рано? – го попита останала без дъх след поредния оргазъм.
Той само се усмихна и започна отново да я люби.
...
Днес дойде при нея с най-големия и красив букет. И друг път и беше подарявал, но този беше великолепен.
-      Ричард, седни и изчакай малко. Имам да довърша едни неща, които са спешни за господин Бенкс. Ще мине да ги вземе и тръгваме.
Ричард се настани на стола до прозореца.
...
Хоумър Бенкс се чувстваше сигурен в своя офис. Охраната на входа беше от надеждни хора. Не пускаха никой непознат без уговорена среща. Напоследък направиха единствено компромис приятеля на госпожица Чадлинг, но го бяха проверили. Работеше в някаква кантора за недвижими имоти. Обикновен човечец, по думите на негови колеги.
Когато днес го видя да идва с големия букет, се усмихна. „Мижитурка, но знае как да впечатли жената.”.  Хоумър стигна до стаята на Ана, натисна дръжката и влезе. Замръзна от неочакваната гледка. Ана лежеше на пода в локва кръв.
-      Какво по дяв... – успя да изрече, преди да го уцели куршума в челото.
Ричард извади молив,  лист и започна да рисува.
.....
Рахим стоеше до Дауд и гледаше излизащите от джамията хора.
-      Днес ще те приеме лично, Рахим. След вечерната молитва.
Дауд говореше тихо. Момчето беше влюбено в него. Рахим не го беше разочаровал. Запознаха се в Кипър и изкараха няколко страстни нощи. После Рахим поиска Дауд да му уреди среща с шейх Махмуд. Момчето беше роднина на шейха и нямаше да е проблем.
-      Шейх, шейх! Аллах е велик! – разнесоха се викове.
Шейх Махмуд излезе заобиколен от охраната си. Махна вяло към тълпата и седна в джипа си.
Рахим вдигна телефона си. Мощен взрив разтърси улицата. Дауд не вярваше на очите си. Навсякъде се лежаха мъртви и ранени хора. Обърна се към Рахим и видя студения му поглед.
Ножът потъна в тялото на Дауд. Рахим го вдигна на ръце и го отнесе до близката пейка. Седна до него и започна да рисува.
.....
Ришар дописа последните редове. Копира разказа си на диск и се облегна уморен на стола. На вратата се почука. Влезе дъщеря му Натали.
-      Татко, приключи ли с писането?
-      Да, мила. Искаш ли да излезем да се разходим из парка. А ако искаш може да се качим и на Айфеловата кула.
Ришар извади диска от компютъра и го постави в сейфа си до нарисуваните с молив рисунки.

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Впечатляващ разказ,Ице, браво!!!
  • Много благодаря за удоволствието,Ице!!!
  • Благодаря ви!!!
  • ех...разказваш увлекателно...интересно...
    но ми стана тежко и тъжно след прочита...и нещата от живота...
    с обич, Ице...
  • До сега не бях чел нищо твое. Браво, това много ми хареса. Ако си доразвиеш идеята ще се получи страхотен сюжет за филм. Нещо като "Господин Брукс".
  • Винаги разказваш увлекателно, Ице. Мисля, че си уловил много правилно психологията на героя си - обучен, силен, разбрал се със себе си, но човек, на който не му е чужда топлината. Сила трябва затова, много сила, която е опустошителна.
    Мисля, че съм се докосвала до това и много съм мислила, за тази безкомпромистност. Всъщност всеки я носи в себе си, но повечето я владеят...това е по-лесното.
  • Благодаря ви!!!
  • Много интересен!Замислящ...Съгласна съм с коментара на Петя Цанева


    ПОЗДРАВ!!!
  • Удоволствие е да те чете човек!
  • Отдавна не бях чела с такова удоволствие!
    Интересен сюжет и много добро изпълнение!
    Поздрави и от мен!
  • Често съм се замислял, че може би има такива хора. На пръв поглед незабележителни и обикновенни, но всъщност специалисти в своята "работа". Дори съм убеден, че съществуват.
    Благодаря на всички!!!
    Лек ден!!!
  • Свят загадъчен и суров!В който хората както се нахвърлят на екрана на живота с молив, така и се зачеркват - с молив!
    Поздравления!
  • Цената която плащаме винаги е висока...
    напимни ми на Гоя!
    Различен си и това много ми допада!
    Поздрав!
  • И аз съм съгласна с Вилданчето.
    Интересно!
  • Безспорно интересно...Превъплъщенията на героя ти са замислящи,но как един човек като него,после с чиста съвест може да погали детето си...Щом е рисувал с цената на човешки живот...
  • както винаги разказваш увлекателно
  • Какви ти "рисунки", Христо! Поздравления за кинематографичния изказ!
  • Благодаря ви!!!
    Танче, имам и стихове, и разкази готови, но искат още дооформяне. Ще ги пускам чак когато сметна, че са напълно готови.
    Весел ден!!!
  • Браво!
  • Разказът е разкошен, но чакам и стихове!
    Поздрав, Ице!
  • Съвсем от живота...
    Натежа ми, но добре е разказано.

    Поздрав.
Random works
: ??:??