Част 5 Пари и вещици
Вече измина месец от Еньовден, а работата около параклиса не секваше. В осем и половина сутринта Доротея едвам успя да измие калта и потта от преследване на диви юди в планината. Така не я държаха краката, че седна и остави водата да се стича по нея като се напръска с душгел без дори да го разтърка. Облече си пижамата и се хвърли с лице към възглавницата. Точно се унесе, когато телефона й звънна, с лениво движение го хвана и заглуши звука. След минута пак започна и още веднъж, и още. Боян вдигна сънено глава.
Мамо….
Доротея изпсува тихо и отвърна:
Тук съм, спинкай…
Момчето стана и прескочи решетката като се качи на голямото легло при майка си, която лежеше по гръб и гледаше тавана.
Не икам… - каза тихо.
Доротея въздъхна тежко и разтърка очи.
Ще спя като умра! – каза си и гушна сина си. – Хайде да закусваме.
Телефона продължаваше да звъни и тя го взе за да види на кого му е дало толкова зор. Велчо Велчев или директора на дома за сираци. Замисли се за секунда, после ...