Розата
Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при звука на името ми. Изобщо не го харесвам. Как ви се струва комбинацията Роуз Петрова? Сигурно ще помислите, че съм чужденка, омъжена за българин. Ами, не. Българка съм си и съм имала нещастието да се родя през 1997г., малко след излизането на "Титаник". Майка ми така се влюбила във филма, че никой не могъл да я разубеди за избора на име. Цял живот ме питат защо се казвам така. Досадно е.
- Срещна ли айсберги днес? - попита влезлият току-що мъж.
- А ти уби ли някой дракон, Жоре?
Това си беше наша шега още от началното училище. Георги и Роуз - сложиха ни на един чин въпреки протестите и на двама ни. А причината беше, че учителката забеляза, че само способността за пълно игнориране от страна на Георги на закачките, които измислях, можеше да ме накара да се концентрирам в урока. Той беше и първото момче, по което си паднах, но общото минало беше прекалено силно, за да се случи нещо повече от мимолетно, платонично залитане. И ето ни днес - 15 години след първата среща - господинът влиза в моята светая светих, за да си вземе поръчката.
- Готова ли е? - попита Георги.
- Някога да съм те подвеждала? - попитах.
Погледът, който ми отправи, казваше: "Да изброявам ли?"
- Когато става въпрос за работа. - уточних.
- Не. - трябваше да признае той.
Влязох в склада, за да взема специалната роза, която отглеждах за него. Бяха ми необходими седмици на проби и грешки с оцветители, за да намеря точния сорт, с който да успея да постигна нюанса на розото, което Георги искаше.
- Защо просто не й подариш някакво бижу? - попитах го, поставяйки цветето на тезгяха.
- Защото мисля, че роза създадена специално за нея, в любимия ѝ цвят, ще я зарадва повече.
- Аха.
Да кажа, че съм скептична, би било слабо. Не можех да я дишам тая надута кифла, с която се беше хванал. Силно се съмнявах, че само розата ще е достатъчна.
Аранжирах я, опаковах я и му я подадох с думите:
- Приятено прекарване!
Както установих по-късно прекараната се оказах аз. Прибирах се пеша след като затворих магазина - с шапка, шал на лицето, пазещ ме от лекия, но щипещ вятър и ситните снежинки, облечена с огромно, но топло яке. Никой не би ме разпознал, дори да иска.
Видях я да се носи по тротоара на високите си токчета, със скъпо палтенце. В едната ръка държеше телефон, по който говореше, а в другата - розата, която Георги взе преди няколко часа. Гледаше цветето с такова отнесено, някой би казал дори влюбено, изражение, че за няколко мига й завидях. Може би само на мен ми се струваше надута празноглавка. Може би наистина обичаше приятеля ми. Почти се бяхме разминали, когато я чух да казва:
- Само една роза, представяш ли си? Била специална... Глупости! Обикновена розова роза. А аз очаквах, че ще ми подари онези златни обици.
След това, без дори да забави крачка, метна цветето в близкото кошче. До тук със "специално създадена" и "повече ще я зарадва". Толкова бях шокирана, че замръзнах на място, местейки поглед между коша и "оная кифла" (дори не й помня името). Настигнах я с няколко крачки и я сграбчих за рошавия ръкав на палтото.
- Вземи я веднага! - процедих през зъби.
- Моля?! - изписка жената.
Погледна ме сякаш аз също бях някакъв боклук.
- Розата. Върни се и я вземи!
- Няма. - дръпна се рязко и продължи пътя си по тротоара.
Върнах се и застанах до кошчето. Снегът беше започнал да покрива бледорозовия цвят и стъблото. Щеше да замръзне още преди да успее да увехне. Но никой нямаше да разбере.
Това беше последната роза, която пипнах.
В понеделник отидох и си смених името.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав разказ! Браво!
-
Интересен разказ, обаче не разбрах частта с името... 🤔
-
Прочетох с интерес, Славея.
-
14 февруари - излудяващ ден (ако сте чели 'Проектът Валентин_Трифон Зарезан (ВалРезан)' ... лудница, където всеки от празнуващите си носи в джобовете на одеждите, малки съдинки, пълни с надежди и желания. През деня ято ангелчета и тролчета се впускат да отварят бурканчетата, опитват ги на мирис и вкус, след което първосигнално пълнят съдинките с пожелания за късметчета с трайност 364 дни. Ако те надушеха , че съдържанието е само от празни надежди и мечти, вадеха ги, препираха ги с онзи страхотен перилен препарат, дето повече ухае отколкото пере и – поставяха резултата обратно, като на занзибарски пишеха в упътването, че съдържимото е 100 % празни обещания. ... преобладаващо инфарктен ден 😥
-
Гедеон, и аз никога не съм искала да си сменям името, моето си го харесвам.
Ирина, може и да е самонаказване. Може това да е била последната капка, след която й е писнало да бъде употребявана, както се изрази Ивайло.
Галя, Харпун, SMooth, ще помисля за продължение, но първо трябва да измисля подходящо име, което да подхожда на промяната вътре в Роуз. -
Хората не си избират имената, нормално е някои да не си ги харесват и да искат да ги променят. Но съм чувала, че така се променя и кармата. Енергията, която носи името, знам ли.
Друг е въпросът, че в случая е малко на инат работата и самонаказване някакво. -
Много хубав разказ! " Същественото е невидимо за очите."
-
Много приятно.
-
Ми кифла ко да я праиш,хареса ми разказа ти Славея и май наистина трябва да има продължение,Поздрав.
-
Много добър разказ! Реалистично разказана история! Ярки образи, описани с малко думи! Поздравления! Хубаво би било да има продължение, да разберем новото име на Роуз и как евентуално то ѝ помага да намери верния път към сърцето на Жоро... И двамата имат необходимост от истински, красив романс
-
Хареса ми разказа ти, Славея!( Прекрасно е името ти.)
Има такива индивиди, за съжаление.
Човек трябва да носи красотата в себе си, за да я оцени. В малкият, но мил жест, в природата, в човека до себе си...☺ -
Радвам се, че ви е харесало.
Скитница, не, няма да е Гергана😄.
Ооох, Блу. Недей споменава боза, че ми се дояде баничка.
SMooth, аз затова не обичам да ми подаряват цветя. Отрязаните все някога ще увяхнат, а саксийните аз ги уморявам😄. -
Винаги е тъжно да видиш захвърлено и умиращо цвете! Оценяването на малките жестове е много важен критерий в една връзка Дай продължение, Славея, за да научим новото име
-
Кифлата върви с боза. Не с роза.
-
Кифлата си е кифла! А сега Гергана ли се казваш? И да не забравиш да почерпиш Шегичка
Много ми хареса! Честит празник! -
Уау... пишеш толкова интересно, Славея! Прочетох със затаен дъх. Много ми хареса! Натъжи ме, но има такива жени, уви. Че и мъже такива има. Браво за хубавия разказ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
