Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при звука на името ми. Изобщо не го харесвам. Как ви се струва комбинацията Роуз Петрова? Сигурно ще помислите, че съм чужденка, омъжена за българин. Ами, не. Българка съм си и съм имала нещастието да се родя през 1997г., малко след излизането на "Титаник". Майка ми така се влюбила във филма, че никой не могъл да я разубеди за избора на име. Цял живот ме питат защо се казвам така. Досадно е.
- Срещна ли айсберги днес? - попита влезлият току-що мъж.
- А ти уби ли някой дракон, Жоре?
Това си беше наша шега още от началното училище. Георги и Роуз - сложиха ни на един чин въпреки протестите и на двама ни. А причината беше, че учителката забеляза, че само способността за пълно игнориране от страна на Г ...